Реката с големите камъни

-Хей, ти откъде се познаваш с Ева?-поинтересува се той.
Градчето беше малко, можех да познавам всеки. Е,Ева не я бях срещнала точно в града,но все пак. Започнах да разказвам как се запознахме.
- Ами беше третия ми ден в града, реших да пообиколя околността и да намеря спокойно място,където да упражня силите си... Обикалях гората,когато попаднах на една полянка,където беше Ева.Разбрах,че е ангел щом я видях,заприлича ми на феята кръстница на Пинокио -засмях се сладко и продължих. -Заговорихме се,показах иʼ някой магии,полетяхме малко,говорихме си и така... -обясних накратко аз и се усмихнах.
Настъпи кратко мълчание,когато ми хрумна идея.Ухилих се широко и пуснах Габриел и се завъртях настрани.Огледах се. Видях малко цветенце,май маргаритка на пет-шест крачки от нас и насочих ръката си натам,като се съсредоточих. Изведнъж то само се откъсна и полетя към мен.Спря точно на сантиметър от ръката ми и го хванах.Подадох го на ангелът и се обърнах към него. Погледнах красивото мъничко цветенце,което му подавах,после Габриел и се засмях. Беше странно момиче да подарява цветенце на момче,но исках да му дам нещо,което да му напомня за мен,нещо за спомен.Бе странно да се опреличавам на маргаритка,но може би точно това бе цветето за мен,а не красивата роза,която всички обичат.

Явно и той планираше някаква изненада,предполагам по-впечатляваща от моята.Изправи се,застана зад мен,хвана ме през кръста и закри очите ми с ръка.
-Почакай... -затаих дъх,очаквайки изненадата му. -Погледни.- рече изведнъж той и махна ръката си.
Пред мен се разкри невероятна гледка.Бяхме на ужасно висок склон, имам чувството,че от тук можех да видя чак Бразилия.Бе толкова красиво.Чуваше се шума на морето,вятър развяваше косата ми.
Пърчоначално,като инстинкт, се вкопчих здраво в ръката му, от страх,че ще падна. После бавно се успокоих и размахах крака над...да го наречем пропастта,или морето,все тая.Разсмях се и пуснах ръката на Габриел.Дали ако паднех щях да оживея...Едва ли,но бях вещица и да се надяваме,че щях да направя нещо,за да се спася.Но не ми пукаше.Той ме държеше. Завъртях глава и преметнах ръка през врата му,като докоснах крилата му.
-Невероятно е.-викнах аз,за да не остана заглушена от вятъра и морето. Усмихнах се и го целунах по бузата.Не знам дали беше възможно,но исках да полетя над морето или изобщо,исках отново да се чувствам като птица. -Нека летим.-извиках аз и разперих ръце,като се огледах и попих с очи от цялата красота наоколо.

-Моите фокуси са малко сложни. Илюзията е нещо с което мога да боравя като с нож - с лекота и без много да му мисля. Мога да накарам всеки да вижда каквото си поиска - хубаво или лошо. Надявам се че моите представления не са те уплашили, но искам ако ще летим заедно - поне да е на истинско място.-обясни ми той.
Кимнах,разбирах го.Ако знаех,че не е истинско нямаше да искам.Исках всичко,първото ни летене заедно,да е истинско,да мога наистина да се извися над океана.Някой ден може би щеше да се случи.Стига да останехме заедно.
Прегърнах го и поставих глава на рамото му.
-Наистина се радвам,че те срещнах,Гейб. -промълвих аз и го целунах нежно по бузата.
Толкова ли бързо можеше човек да се влюби?За половин час?Очевидно да,защото в момента аз и Габриел приличахме на щастлива двойка,която се познава от поне две-три години...
„Значи сега ще живея при Ева и всеки ден ще виждам Габриел.„ помислих си аз и се усмихна.Беше перфектно.
Прегърна по-силно мъжът и зареях поглед в облаците. Бях наистина щастлива.