Реката с големите камъни

Днес бе облачен ден.Прекарах половината в хотела,като ту се будех,ту заспивах,а след това гледах някакъв филм на ужасите.Филмът бе прекалено брутален,но го изгледах до край,сякаш за да докажа на себе си,че не ме е страх.
Към три следобед реших,че е време да се раздвижа.Отидох в банята и се погледнах в огледалото.Леле,трябваше да се вкарам в ред.Бързо се изкъпах,измих се и си избрах дрехи.Щях да пообиколя околността. Обух къси дънкови панталонки,кецове и черен прозрачен чорапогащник, потник и риза отгоре,сресах косата си,която почти стигаше раменете, прибрах телефона в джоба си и излязох.
Хванах такси,което да ме заведе до края на града.Доста често ползвах таксите тези дни. Слязох и около половин час вървях.Очевидно без да разбера бях попаднала до голяма река.Чух звука от течащата вода и реших да видя каква е реката.По пътя погледа ми падна върху едно птиче и със силите си го привлякох и то се заби в дланта ми.Обичах да го правя.Погалих го и докато продължих да вървя реших да го променя.Обичах да преобразявам животните.Направих чрез магия кафевите му перца шарени,сякаш е минало през дъгата-едно лилаво,друго синьо,трето оранжево.Стана много красиво.Тъкмо започнах да му се радвам,когато изведнъж целия ми крак се намокри.Бях стигнала реката,но явно бях дотолкова погълната от мисли,че не разбрах кога е станало.Дръпнах се назад и чак тогава забелязах мъжът седящ на другия бряг.Беше клекнал на един от камъните и сякаш разучаваше дъното,но сега ме гледаше. „Олеле„ помислих си аз и пуснах птичето,което се завъртя и се изгуби в клоните на едно дърво.Със сигурност го бе видял.Странната шарена малка птичка.Не можеше да се вземе за явление на природата,затова може би бях загазила. Тръснах крака си и капки вода покапаха от него.Можех да го изсуша с магия,но не трябваше да го правя пред погледа на друг. Огледах се,после отново вперих двете си очи в мъжа.Беше хубав. Реших да завържа разговор.
-Здравей.-провикнах се аз достатъчно силно,за да надвикам шумът на водата.

Непознатият се изправи и заподскача от камък на камък,за да прекоси реката.Направи го с лекота.Всъщност и аз бих могла,но при мен имаше вероятност да падна,а и не исках да се мокря повече.При последният камък,докато го прескачаше докосна ръката ми.Прииска ми се да сграбча неговата и да не я пусна.Но вместо това просто се насладих на краткия допир.
-Здравей. -рече красавецът и след миг стояхме на малкият камък.
Щом камъкът е малък,значи ви е ясно,че бяхме на сантиметри един от друг.Погледът ми обходи лицето му.Хубави черти, очи и усмивка.В този момент наистина се зарадвах,че съм поела в грешната посока.Ако бях тръгнала по обичайният път никога нямаше да го срещна. Той се усмихна и аз отговорих на усмивката му с още една такава,напълно искрена.
-Здравей...-повторих аз.Трябваха ми няколко секунди,за да осъзная,че вече го казах.Засмях се.Може би бяхме прекалено близо за непознати,но хич не ми се искаше да се отдалеча дори и със сантиметър. -Аз съм...- и направих крачка назад,без особено желание, и му подадох ръка за здрависване. -Миранда Евънс.Много ми е приятно.
Усмихнах се.Всъщност изобщо не можех да сваля тази усмивка от лицето ми. Искаше ми се да питам мъжът направо „Ти свръхестествено същество ли си?„,но се сдържах.Знаех за съществуването на такива като мен и ангели,но той едва ли бе такъв.Със сигурност не бе вещер,но нищо чудно да беше ангел...Той сигурно бе разбрал,че съм вещица.Все пак държах шареното птиче,а и не знам дали се виждаше между дърветата,тоест дали ме е видял как правя магията и как му се радвам.Ако ме е видял сигурно съм му заприличала на малко момиченце което се радва на красивата си кукла.Отърсих се от тази мисъл.Сега се чувствах като една обикновена тийнейджърка с голям късмет, а не като вещица,която никога не е виждала родителите си и често няма абсолютно никакъв късмет.

-Габриел.-представи се накрая той.
„Знаех си,просто си знаех,че името му ще е подобно.„ помислих си аз и се ухилих широко.
-Искаш ли да се разходим?-попита той.
Погледнах го.Ако сега просто си тръгнех може би нямаше този път да бъда наранена накрая,както при връзката с Майкъл,синът на осиновителката ми-ако просто си бях стояла в стаята и си бях тръгнала минута по-рано от тренировката по тенис, сега сигурно още щях да съм при приемното си семейство.Но както иʼ да е. Нямаше да си тръгна.Може би си струваше да остана с него и да го опозная.Да,струваше си,а и определено такова момче не бе за изпускане.
-Да.-кратко отвърнах аз.
Бавно се отдалечавахме от реката,но бученето на вода още бе силно. Докато вървяхме се запитах дали не е сега момента да разбера какво създание е.Едва ли беше човек. Хората бяха различни,винаги ги разпознавах. Като се замисля, може да са били и свръхестествени същества за които още не знам,но чудо голямо. Какви ли още съществуваха?Феи?Демони?Вампири?Върколаци? Сигурно.И имаше вероятност от всички да има в Мистик Фолс.Определено бях попаднала на интересно градче. Но ако не си намерех квартира скоро ще трябваше да се изнеса от хотела .Но хубавото беше,че Ева,добрата ми приятелка,ангелът, ме бе поканила да живея у тях.В царството на ангелите.Казах иʼ,че ще си помисля и щом ми свърши времето в хотела,тоест след около един-два дни,ще се свържа с нея и ще се преместя при тях.Тя буквално ме спасяваше,но не бях сигурна,че ще се впиша при ангелите.Но понеже другаде нямаше къде да отида,а и ми беше приятно да прекарвам времето си с Ева щях да се съглася.Само още ден,два и отивам при нея...Въздъхнах леко,после проясних главата си от тези мисли и ги насочих към Габриел.Какво трябваше да кажа сега? Нямах никаква идея. Най-добре щеше да е да задам някакъв безобиден въпрос...
-Ти не си човек,нали?-изръсих преди да успея да се спра.
Добре,това определено не бе безобидно. Прехапах устни леко и отклоних погледа си.Добре,сега поне щях да разбера какъв е без увъртания.

-Защо? Не приличам ли на човек?-попита той.
И двамата се засмяхме.Явно не смяташе да ми отговори на въпроса.Защо?Не можех да му навредя.А и както тайната на Ева,щях да опазя и неговата.Но май ми нямаше доверие.Разбираемо,преди пет минути се срещнахме.И аз не бих му казала,че съм вещица,но той май вече знаеше. Явно точно на време се подхлъзнах на купчина мокри от дъжда,който бе спрял, листа и залитнах на страни,но Габриел ме хвана.
-Чела ли си библията?-поинтересува се той,докато ми помогна да се изправя.
Позамислих се на въпроса му и пооправих ризата си. Не я бях чела.Да си призная,не бях вярваща.Или бях.Хм,не знам.Като малка вярвах,че има бог,но понеже нямах семейство,осиновиха ме и после пак ме изхвърлиха като малко котенце, реших,че предполагаемият бог ме е изоставил и не съществува,защото аз не заслужавах такава съдба.От тогава пропусках молитвите преди вечеря в приюта. И до днес вярвам,че само аз мога да определя съдбата си и никой не бди над мен.Е,може би ангелите,но те не бяха богове. Тръснах глава,защото ако продължавах така щях да се оплета в мислите си.Накратко, никога не бях чела библията и май нямах намерение да го правя.
-Не съм я чела.-отвърнах аз кратко и ясно. После реших,че е време да карам направо.-Виж, знам,че ти знаеш,че аз съм вещица.Не може да не си обърнал внимание на птичето и на магията. Така че, какъв си ти? Не мисля,че си човек...Но какъвто иʼ да си,ще опазя тайната ти. Няма какво да спечеля ако те издам.
И хванах ръката му.Просто исках да покажа колко добри са намеренията ми. Пръстите ни се преплетоха и вдигнах глава,за да уловя погледа му.Усмихнах се леко и задържах погледа си върху него.

Беше доста учуден от постъпката ми.Защо?Май не беше очаквал да съм толкова рязка и да настоявам за отговор. Настъпи кратко мълчание. Зачудих се дали ще ми каже какъв е.Може би не искаше,може би мислеше,че мога да го предам и да му навлека проблеми.Кой знае какво беше в главата му. Но накрая след като ми отговори всички съмнения изчезнаха.Довери ми се.
-Недей и да я четеш. Писали са какви ли не глупости за мен...
Засмях се,но след това ми се наложи да се замисля. Добре,че беше обучението в приюта и училището,което посещавах за малко, за да разбера какво има предвид.Може да не бях чела библията,но знаех кой участва в нея и всичко за религията. Погледнах Габриел и рекох:
-Ангел?
Познах. Беше ангел.Е,засега само на ангели попадах. И по-добре.Те бяха добри същества.Искрено се радвах,че не ми се падна някой зъл демон,който без да съм му направила нищо,ще иска да ме прати в отвъдното.А Габриел... Той бе най-доброто,което можех да срещна в дебрите на гората, а и в целия свят.
Пръстите ни още бяха преплетени,държахме се за ръце. След минута го осъзнах и се почувствах малко неловко. Пусна ръката му и щом го погледнах се засмях леко.Отново бяхме прекалено близо,наистина близо...Но този път нямаше да съм аз тази,която ще се отдръпне първа.

-Красива си!
Имах чувството,че сърцето ми всеки момент ще изскочи.Бях толкова щастлива.Направо на седмото небе.Беше като магия,чувството което ме обзе.Толкова сладко,каращо те да се усмихваш непрестанно и да танцуваш без музика,да си истински щастлив само заради усмивката на мъжът до теб. Това ли беше влюбването?Не бях почувствала нищо подобно с някоя друго момче.Чувството бе ново,появило се преди десет минути и блещукащо едва-едва,а сега ме владееше цялата.
Усмихнах се и усетих как отново се изчервям.Не знам защо, понеже си знаех,че съм що-годе хубава,но никога не се бях мислила за красива.Но сега в мига в който Габриел го каза повярвах,разбрах,че съм красива.Той не можеше да изрече лъжа. Познавах го от по-малко от час,а бях готова да му се доверя напълно.
Ангелът се наведе над мен,понеже бях по-нисичка от него, а аз вдигнах глава и погледите ни отново се срещнаха,а за отговор на думите му просто нямаше време,а и предполагам че усмивката ми беше достатъчна.Очите му казваха всичко,което устните му не изричаха,предполагам,че и моите също. Сега ли бе моментът за целувката на истинската любов? Целувката на истинската любов...Този израз беше от един анимационен филм,но не можех да се сетя от кой.Изразът бе страхотен...
Каква ли гледка бяхме?Може би и от небето ни гледаха всички ангели.Вдигнах поглед,но видях само веселите бели облачета и слънцето. Сигурно бяхме сладки.Под короните на зелените дървета,хванати за ръце и почти целунати, а около нас птичките летяха и пееха. Птичките...Точно в този момент зърнах моята птичка, шарената. Отместих погледа си от Габриел и вдигнах глава.Красавицата кацна на клона на дървото срещу мен и изчурулика.Бе толкова шантава и сладка. В момента наистина приличах на дете,което се радва на нещо наистина красиво. След миг крилата иʼ се разпериха,а на тях ясно се открояваха лилавите и червени перца, и птицата политна,кръжеше за секунди около главите ни и после се отдалечи.Откъснах погледа си от нея чак след като се превърна в малка точица в далечината. Обърнах се към Габриел и се засмях.Искрен,звънлив смях. Пуснах ръцете му,но вместо да ги дръпна ги обвих около врата му и само след секунди двамата бяхме прегърнати.Новото чувство ме завладя от мозъка до костите и се надявах никога да не ми се налага да пусна ангелът.

И ето я целувката...
Шрек.Шрек беше филмът, в който се говореше за нея.Беше странно точно в този момент да си мисля за две чудовища придружени от магаре точно преди мечтаната ми целувка,но миг преди като устните ни се докосваха всичко изчезна от съзнанието ми.Просто не исках да се отлепят. Удивителна целувка.Една от най-хубавите в живота ми.Грешка.Най-хубавата ми досега...
Минаха секунди,може би минути,може би часове-в момента времето за мен не беше важно,изобщо не ми пукаше-когато се отделихме един от друг.Всъщност само устните ни, все още бяхме прегърнати.Не смятах да го пусна скоро.Габриел беше мой.Усещах,че съм го пленила.И аз бях негова.Макар да се познавахме от нищожно време,вече го чувствах наистина близка.
Очите ми отново намериха неговите.Не знаех какво да кажа,но те казваха всичко. Последва усмивка.Напълно истинска.Бях толкова щастлива.И преди да успея да се сдържа промълвих:
-Целувката на истинската любов?
Само след миг вече се смеех.Кой знае колко шантаво прозвуча това.Но явно просто трябваше да го кажа.И двамата се смеехме за малко,после спряхме.Усмивката още си беше на лицето ми.И на неговото я имаше...
Сега трябваше да кажа нещо.Но всичко ми беше изскочило от ума. Затова просто го притиснах към себе си и облегнах глава на гърдите му.Това беше сбъдната мечта...

-Няма да те оставя да отидеш там. -каза той категорично. -Майкъл ми е брат, а Ева ми е племенница. Радвам се че има такава хубава приятелка, но няма никакъв шанс да те оставя да живееш с тях. Ще живееш при мен. Още днес ще те отпишем от онзи хотел и идваш при мен.-каза Габриел.
Седях и го гледах с ококорени очи.Чакай,чакай,какво?Значи последно нямаше да живея с Ева,а още днес отивах пак в същият дом,пак при ангелите,но с Габриел?Така ли?Или той си имаше отделен дом?Тръснах глава.Ама не можех да оставя Ева.Или можех? Самата аз не знаех.
Около минута с ангелът просто се гледахме.
-Защо да не живея с тях?Ева каза,че баща иʼ ще позволи.О,и вие сте роднини?Супер. -усмихнах се.Новата ми най-добра приятелка и ъм,гаджето ми бяха роднини,което бе страхотно.Замислих се над важния въпрос.Трябваше ми минута,за да взема решение.След като вдигнах глава вече бях решила.Пак се усмихнах и казах. -Добре,ще дойда да живея при теб. Това е много мило.Та ние преди малко се запознахме.-махнах с ръка.-Е,това е любов от пръв поглед. - ухилих се.- Но защо да не живея при Ева?Какво е различното там?-замълчах за миг. -Ще ми разкажеш ли за семейството си?
Устните ми леко се извиха и хванах ръката му.Просто исках да го чувствам още по-близо до себе си.

-Баща ми е Бог. Колкото и смешно да звучи за човешките хора, да си част от това семейство е абсолютно изтощаващо. Имам още трима братя - Майкъл -бащата на Ева, Луцифер и Рафаел. Майкъл бе създаден за да изпълнява заповедите на баща ни. Той е главният архангел, главният пазител на Рая и главен страж на Божия закон. Луцифер бе най-малкия брат. Блудния син, бунтарът който винаги се противопоставяше на баща ни каквото и да казваше той. Един ден той стана опасен и Майкъл се принуди да го заключи надълбоко в пъкъла. Там Луци създаде демоните, а те се пръснаха по цялата Земя докато не ги заключихме. И това бяха главните герои. Аз и Рафаел бяхме второстепенните роли - горе долу тези които най-много страдаха от цялата работа. Аз бях този които искаше да запази семейството цяло, а Рафаел просто искаше власт. Той и още за това се бори там горе. Общо взето не издържах и дойдох тук. За постоянно.- и след като приключи с разказа ми се усмихна и стисна ръката ми.
Отвърнах на усмивката му.
-Интересна история.-изкоментирах накрая аз.
Определено имаше интересно семейство. Как ми се щеше и аз да имам такова... Исках дори ужасен дразнещ братовчед,който щом се видите ти погажда номера,подслушва те и казва всичко на родителите ти, и крие нещата ти.Всъщност може и да имах братовчеди и други роднини,но нямаше начин да разбера кой са.Знаех само имената на родителите си.Нищо повече, а и нямаше откъде да разбера.Те никога нямаше да ме потърсят,така че...Просто щях да си бъда сама.Е,и с приятелите и Габриел,но все пак... Разтръсках глава,сякаш за да прогоня досадна муха,в този случай мислите си, и попитах Габриел:
-Какво ти се прави сега?
Не знаех какво може да правим,нямах идеи,затова се надявах той да избере заниманието.Каквото иʼ да беше,дори и просто да седим и да се гледаме,стига той да бе близо до мен.Усмихнах се отново и се облегнах назад на дървото,без да пускам ръката му.

-Мога да се сетя за няколко неща...-каза Габриел и целуна ръката ми.Засмях се. -Ела насам.-допълни той и разтвори ръце.
Станах и се сгуших в него.Това наистина беше като сбъдната мечта. Можех да остана така с часове,с глава на гърдите му. Беше толкова приятно. След минута той повдигна брадичката ми и ме целуна нежно.Наистина се замислих дали и той не се отнася с мен така както аз с Ева,понеже е ангел-страх го е да не ме счупи, че ме мисли за стъклена кукла.Отвърнах му със страст,защото може би сега бе момент да спре да се страхува да не ме нарани само като ме докосне.Последва уникална страстна целувка,усещах пръстите на Габриел преплетени в косата ми. Целувката...Наистина беше уникална. Накрая отделих устни от неговите,допрях чело до неговото и се усмихнах,след което обвих ръце около врата му. Не знайно защо ми стана забавно и се засмях.Прекарах и аз пръсти през косата му и го погледнах.
-Аз съм най-голямата късметлийка на света... -промълвих аз искрено.
Наистина бях най-голямата късметлийка днес. И толкова се радвах,че бях напуснала Париж и дойдох в Мистик Фолс.Това градче все повече и повече ми харесваше. Особено околностите му.
-Най-голямата... -повторих аз и се засмях,след което го целунах леко и се усмихнах.