Създаване на демон

В тази тема можете да си създадете демон, като попълните бланката и я пуснете...

1.Име: Alison Zimmer
2.Години: 17
3.Дарба: Телепатия.
4.Външен вид: Алисън има много хубава дълга тъмно шоколадова коса и кръгли млечни тъмно кафеви очи.Чипото и носле й придава много нежен вид, както и тръпчинките й.Кожата й е като на Снежанка- снежно бяла.Тя е като ангел с дяволска кръв във вените.Има перфектно тяло, стегнато, защото тя прекарва по час всеки ден във фитнеса.Обича да носи черни дрехи и кожени якета
Харектер: Алисън е много хитра, твърдоглава и умна.Изобретателна е, но много често изпада в нервни кризи ако някой я ядоса.Определно ще счупи фасона на някой ако и каже нещо.Не обича да и правят забележки.Може да спори часове наред.Често участва в боеве и определено обича победата.Това я прави по силна.Не обръща внимание на лигавите момичета, а просто ги подминава.
История: Още на 12 години Алисън помни как е отведена от семейството си някъде на много далеч.И под "надалеч" имам предвид че тя е откарана в подземието и запозната със истинските си родители и с тримата и братя и едната й сестра.Алисън изпада в шок след като разбира че на 15 тя ще бъде превърната в такова изчадие- демон.Дясната ръка на дявола- баща й.Майка й била убита когато била на 14 от ангелите на доброто.Тя не можела да направи нищо тъй като още не била пълноправен демон.Тя гледала как майка й умира пред очите.Тогава отключила истинската омраза от сърцето си и никой не можел да я спре.Тя била невероятна.Баща й постоянно повтарял че не е съществувала толкова силна и внушителна жена като нея, изпълнена с омраза готова да изтръгне сърцето на всеки, но и също така има част която я прави слаба- има човечина в нея която някой ден ще я съсипе.Тя имала супер дарби и била по силна от всички в двореца на мрака.Също така една от специалните и дарби, която била малко неприятна е когато усеща неприятност или изпитва някаква емоция очите и се променят в няколко цвята.- зелени, сини, жълти и червни.Много наситени издавайки как тя се чувства.Алисън навърши петнайсет и баща и я пуснал навън при хората.Те се сбогували и тя напуснала двореца.
Снимка: [You must be registered and logged in to see this image.]

Одобрена си.

Demon Брой мнения : 3 Join date : 09.08.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]
Лик:Henry Cavill
1. Име:ме:
Истинското му име е Хенри Тюдор,но го променя на Чарлз Брандън

2. Години:23

3. Дарба:Всякакъв вид контрол
[You must be registered and logged in to see this image.]

4. Външен вид:
Чарлз не е особено висок.Нормално за един мъж.Косата му е черна.Има прекрасни сини очи,с които замайва главите на жените.Има стегнато,мускулесто тяло.Чертите на лицето му са добре изразени и това му предава още по-прекрасен вид.От време на време си пуска и катинарче,чрез което придобива още по-мъжествен вид.Като цяло Чарлз е наистина красив мъж,мъж за която всяка жена би умряла.Не харесва сегашната мода,за това се облича по свой собствен стил.Харесва сегашният начин на живот.Харесва му това,че жените са по-разкрепостени.

[You must be registered and logged in to see this image.]
5. Характер: Също като един демон,Чарлз е подъл и лицемерен.Обича да става това,което той каже.Това е така тъй като,това че е бил крал на Англия му е позволявало да има всичко,което си пожелае.Обича да се забавлява и най-вече с жените.Харесва му да има всяка една,която си пожелае.За него само неговото мнение е от значение.Винаги той е прав.Изключително твърдоглав и огромен инат.Понякога може да бъде и нежен,но това е в крайни случай.За него любовта е като отрова.Според него влюбените хора са слепи,затова не иска да почувства това чувство отново.Мрази да му казват какво да прави,обича да налага мнение независимо на кого.

[You must be registered and logged in to see this image.]
6. История: Чарлз или Хенри Тюдор е родом от Англия,роден на 28 Юни през 1491 година.Син е на бившият крал на Англия,Хенри 7-ми.След като баща му умира.Хенри го наследява.Става крал на 18 години.Управлява Англия изключително добре.Въпреки шестте му жени,само една от тях го дарява със син.Хенри разделя църквата на Англия с Рим.С това си навлича и ужасно много проблеми.Хенри има репутацията на един от най-харизматичните крале управлявали някога Англия.Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ан Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции.Папата поисква да го унищожи,за това един случаен ден на Хенри му е предложена сделка.Жената казва,че ще направи всичко по силите си,за да предотврати разрушението на Англия.В началото Хенри е скептично настроен,но накрая приема.И става така,както жената му е казала.Папата не предприема никакви действия за Англия,но след десет години Хенри умира.Зад себе си оставя двете си дъщери и синът си Едуард I Мария I Тюдор и кралица Елизабет I.Отива в ада и след няколко години излиза от там,като демон.Започва да броди света, да сключва сделки и да се забавлява с красиви жени.

Одобрен си, добре дошъл. ;33

Demon Брой мнения : 96 Join date : 10.08.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]
Adam Levine

Maxwell William Riley
Има способността максимално бързо да вижда различните възможности за за действие, когато изпадне в определена ситуация, да прогнозира резултатите от всяка възможност, а след това да ускори осъществяването й.

За годините му не можем да говорим. Или поне за реалните му години. Привидно младолик мъж с набола брадичка на около двадесет и няколко години, не повече. В действителност много, много по- стар.
Мястото и датата на раждане също остават безизвестни.
Малкото, което се знае за него е, че демон. Демон на нещо, но и той, самият, не знае вече не какво. Нещото, което знае със сигурност е, че има дарба, странна дарба, която му дава възможността да преценява всяка ситуация по невероятен начин. Дарба, която се появи у него след като се опита да се самоубие.
Докато падаше от онази скала беше сигурен, че това са последните му мигове живот, но не. Беше инат. И това не успя да го погребе. Нито триминутното летене надолу към пенливите, тъмносини води на океана, нито комата не го оставиха да почива така, както му се искаше, а именно погребан там, долу, в студената и влажна земя. Толкова му беше омръзнало от всичко, че когато се реши на този отчаян опит да отнеме живота си, дори започна да се страхува, но въпреки всичко беше решен.
Повечето хора биха дали всичко да са като него безсмъртни.. вечно млади, но и това омръзва. Когато се увери в това след милионите си години живот се принуди на такива отчаяни и глупави ходове като това да се хвърли от скала, но и това не му донесе желаното спокойствие.
Остана си цял, жив и здрав, без нито една следа, един малък, проклет белег, който да му носи болка. Не. Сдоби се единствено с още една излишна способност, без която така или иначе можеше да живее. Способност, която единствено му напомняше за неуспешния му, смешен опит да умре

Одобрен си, добре дошъл. ;33

Demon Брой мнения : 33 Join date : 13.08.2012

Демонът:
Имало едно време.... Добре де... нека прескочим скучната част...
ТОЙ не знаеше истинското си име. Всъщност не помнеше нищо откакто се всели в тялото на Сам. Знаеше само, че е живял изключително дълго време и някак е успял да избяга от Подземното Царство. Което и досега звучи съвсем невъзможно...

Сам Евънс
Години: 21, като от три години е Демон.
Раса: Някога е бил човек. Сега тялото му служи за убежище на демон.
Дарба: Наистина ли трябва да изброявам?! Та това е демон, по дяволите! Единственото, което задължително трябва да знаете, е че може да ви убие за по-малко от секунда.

Външен вид:
За толкова години, момчето никак не се бе променило... Нека го опишем с прости думи - висок, красив. Момчето имаше стил, на който демонът в него изобщо не изневеряваше. Винаги изглеждаше по един необикновен начин, който караше женската аудитория буквално да полудява. Очите му бяха тъмни, косата също. Един мъж едва ли би забелязал нещо необикновено в Сам, но с демон в себе си или без - той все бе някак различен.

Характер:
Преди години Сам е бил доста нервен и яростен. Често е участвал в училищни побои и прочие. След появата не демона в него това не се променя особено. Отново е така озлобен, като изключим факта, че вече спира да му пука дори за най-ваните хора за него, като родителите например. Реагира бързо. Обръща внимание дори на съвсем дребните детайли. Едно от любимите му неща са жените. Като всеки примерен демон ги използва, взима най-доброто от тях и ги захвърля.

История:
Сам е роден през 1991 в Лондон. Семейството му било богато, което загатва факта, че е толкова разглезен и високомерен. Създава много приятели в началното училище, но това е съвсем нормално за едно дете. В гимназията обаче губи тази си способност. Губи всички свои приятели, след което започва често да пие, пуши, както и да се дрогира.

Историята на Демона никой не знае. Един ден просто отваря очи и е в човешко тяло. Изненадан от факта и не знаейки кои са хората, които му говорят и го поучават за неща, които не е сторил, бяга в Мистик Фолс. В градчето среща непозната жена. Изглежда тя го е познавала преди много години, понеже му разказва колко възрастен е самият ТОЙ и как избягал от Луцифер.
Горд от факта, типично за Демоните, ТОЙ продължава напред, водейки един повече от превъзходен живот в тялото на Сам...

Max Irons
[You must be registered and logged in to see this image.]

Одобрен си, добре дошъл. ;33

Demon Брой мнения : 7 Join date : 15.08.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]

{{ 23 Август;; 1956 ~ 18:03 }}
- Скарлет - каза тя, - просто Скарлет.
Мъжът вдигна погледа си към лицето на госпожицата, след като вече я бе огледал веднъж от горе до долу. Бе забелязал стройната 'и фигура, черните 'и копринени коси, разнасящи приятния аромат на градина с люляци. Да не забравяме и шоколадовите очи и сочните устни, притежания на госпожица Скарлет.
Тя обаче имаше намерението да си тръгне. Поклони се леко и беше на път да си тръгне, когато той я хвана за мишницата и леко я обърна към себе си.
- Нима ми казвате, че нямате фамилия?
- Да, точно това ви казвам - отговори му тя гордо, след което дръпна ръката си от неговата.
- Хайде сега, госпожице. Всеки има фамилия, толкова ли е трудно да кажете...
- А защо толкова искате да знаете? - Попита тя, приближавайки се към него.
Мъжът замълча. Погледа му зашари по Скарлет, докато нейния беше впит право в очите му, преценявайки го.
Усмихна се и се обърна към изхода на бара. Преди да излезе тихо прошепна: "Дюбоа", забавяйки леко крачката си. Изчака няколко секунди и излезе от бара.
- Хей, хей - чу някой да вика след нея.
Спря крачката си и се обърна. Пред нея беше застанал мъжа от преди, гледайки я изпитателно.
- Откъде знаеш..
- ..че си вампир? - Засмя се леко и се подсмихна. - Моля те, личи си от километри.
- А ти си демон - каза той гордо след това леко се усмихна.

{{ 20:25}}
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Уау, великият вампир успя да познае - каза тя и се засмя.
Взе чашата с алкохол от бара и я доближи до устните си. Обърна се към вампира на стола до нея и удари чашата си в неговата, след което я изпи на екс, като течността опари приятно гърлото 'и.
- Е, Скарлет Дюбоа - рече засмян той, - на колко всъщност години си?
- Не е хубаво да питате една дама за годините 'и, нали така? - Подсмихна се.
- Да, но вие не сте коя и да е дама.
- Приемам го за комплимент.
- Това беше целта ми - отговори той и двамата се засмяха. - Та?
- Колко ми давате? - Попита го Скарлет. - Ала бъдете честен. Не обичам да ме лъжат, дори и с цел ласкателство.
- Хмм - замислен рече той, - може би повече от век?
- Мхм - одобрително произнесе Скар.
- Близко два?
- Неп - отговори му сладко Дюбоа, като посочи нагоре с показалец.
- Четири - този път беше по - сигурен.
- 590 - поправи го тя и се засмя.

{{ 22:23 }}
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Значи съм се срещнала с древен - каза тя усмихната.
- Явно - засмя се той. - А аз с демон, което знае какво иска и не се притеснява да каже какво мисли.
- Той бил и гении. Какво друго може да кажете за мен?
Мъжът замълча за секунда. Скарлет предполагаше, че в момента обмисляше внимателно думите си преди да ги изрече. Ако тя беше на негово място би казала, че е добра лъжкиня. Умее да прикрива чувствата си. Никога не може да познаеш какво всъщност изпитва и как се чувства, което е един голям плюс, но също така може да е и голямо проклятие, когато дори и тя самата не знае какво изпитва. Добре работи в екип, но е много по - добра сама. Така няма кой да 'и пречи и бави. Мисли, че може да постигне всичко и наистина, ако много го желае, е способна на всичко. За нея няма граници. Както и правила. Иска всичко да е идеално и, за да постигне идеалното, трябва всичко сама да направи. Отнема 'и повече време, но крайния резултат винаги е зашемтяващо добър. Всяка една цел е постигната и тя е много доволна. А тогава стават чудеса.
В следващия момент той повтори всичко, което тя си бе помислила.
- А, притежател на силата четене на мисли - каза тя, макар да не одобряваше идеята някой да се рови из главата 'и. - Какви други сили притежаваш? - Погледна го любопитно.
- Всякакви. Контрол над умове, чувства, емоции, спомени... - отпи от алкохола. - Ами ти?
- Телекинеза, пирокинеза, взривяване и контрол над съществата.
- Много сили за много години - отговори 'и той. - Но ми харесва. Ти ми харесваш.

{{ 03 Юли;; 1958 ~ 09:00}}
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Джейк, не е толкова лесно - каза тя.
- Защо? - попита той, докато събираше най - важните неща за Скарлет от шкафовете и ги пъхаше в един голям куфар.
- Какво правиш? Остави нещата ми, Джейк, и говори с мен. Какво става?
- Нищо не става - отговори 'и той, продължавайки да събира нещата.
- Стига, познавам те от две години, заедно сме от една и половина. Знам, когато нещо те тревожи.
Скарлет стана от леглото, прикрила голото си тяло с белия чаршаф. Доближи се до него и го хвана за ръката, дърпайки го далеч от вещите 'и, ала по - близо до нея. Ръката 'и нежно се плъзна до лицето му. А с другата придържаше чаршафа.
- Какво има?
- Нищо - Скарлет повдигна вежда. - Наистина, нищо ми няма. Просто...
- Просто какво? - Попита тя. - Хайде, Джейк. Сподели с мен.
- Семейството ми. Обърнаха се един срещу друг и започнаха да убиват всеки, който им попадне пред очите. Просто не искам да те губя.
- Затова искаш да заминем...
- Именно - каза той и лека усмивка се появи на лицето му.
- Добре - чу се след кратко мълчание. - Ще заминем.

{{ 10:33}}
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Всичко е готово!
Скарлет чу гласа на Джейк, докато беше под душа. Оставаше да излезе от банята, да облече някакви дрехи и да тръгнат. Не можеше да повярва, че го прави. Че напуска този град и приятелите си, заради него. Но явно така ставаше, когато обичаш някой.
При тези мисли Скарлет се усмихна широко.
Изведнъж чу странен шум, сякаш някой разбиваше вратата на стаята.
- Джейк, всичко наред ли е? - Провикна се Скарлет, за да се увери, че той беше добре.
Ала отговор не последва. Странно, помисли си тя. Спря водата и излезе от душ кабината. Уви хавлията, закачена на стената до Скар, около тялото си и бавно излезе от банята.
- Джейк, чух, че някой...
Той лежеше на земята. Не мърдаше, сякаш беше застинал в пространството. Дървен кол стърчеше от тялото му, набучен точно до сърцето му.
- Не...
Скарлет се затича към него. Клекна на пода и го хвана в ръцете си.
- Джейк, не може да... Не може... - Не спираше да повтаря това, докато го галеше нежно по главата.
Яростно извади кола от сърцето му и го захвърли някъде в другия край на стаята, чупейки нещо стъклено, ала не видя какво по - точно.
- Не ме оставяй, моля те - усещаше как очите 'и пареха и бавно от тях се стичаха сълзите 'и.
Ала не можеше да направи нищо по въпроса. Той беше мъртъв и никой не можеше да го спаси. А тя се закле в онзи ден, че никога повече няма да позволи сърцето 'и да обикне. И, че щеше да намери негодника и да го накара да съжали за постъпката си.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Одобрена си, добре дошла.

» Създаване на хибрид.
» Създаване на човек.
» Създаване на вампир
» Създаване на върколак
» Създаване на Богиня/Бог.