Създаване на вампир

Това е темата, в която можете да си създадете вампир като попълните бланката по-долу...

Spoiler:

[You must be registered and logged in to see this image.]
Nina Dobrev.
[blur][color=#6666FF]1/ Имена:
Татиана Петрова,по-късно го променя на Шарлот.
2/ Години: /реални и видими за свръхестествените същества/
19 / Много
3/ Раса:
Древен вампир.
4/ Дарба: /до 3 максимум; отнася се за всички без хората, върколаците/
Чрез допир краде души,чрез поглед може да спре въздуха на дадено същество,задушавайки го.
5/ Външен вид: /задължително; нека бъде поне едни 5 реда/ + снимка
За Шар не може да се каже друго освен, че е поразително красива. Едва ли има човешко или свръхестествено създание, което да й устои по един или друг начин. Може би все още не сте забелязали, но тя има най - поразителните сини очи, които някога сте виждали. В тях има нещо различно, някакво дяволито пламъче, което въпреки всичко те кара да потръпнеш от напрежение.. Лицето й е бледо, красиво и въпреки това има своите дребни, едва забележими недостатъци, които няма да се споменат в това описание.. Кожата й е нежна и привидно крехка, но всички се досещате каква всъщност е.. твърда , непроницаема. Устните й са плътни, розови и въпреки това сексапилни.. Ръстът й е не по - голям от на петнадесет годишно момиче.. Какво се опитвам да ви кажа !? Имам в предвид, че е едно малко миньонче.. Разбира се, перфектното й тяло компенсира за всичко останало.
6/ Характер: /задължително; нека бъде поне едни 6 реда/
Безразсъдна,щура и неконтролируема са трите думи описващи най-добре Анабел. Трудно можеш да разбереше какво се крие зад студената й усмивка – дали омраза или обич? Трудно можеш да доловиш пулсът на сърцето й,а още повече да успееш да се докоснеш до него. Тя е доста затворена,не допуска бързо харат до себе си. Обича предателствата,но мрази предателите. Не обича лъжите,но все пак лъже. Настроението й е много променливо,сарказмът е най-любимото й средство. Често обича да се само иронизира и доста често би се кълняла че обича някого,само защото иска някаква услуга.
7/ История: /задължително; нека бъде поне едни 7 реда/
Историята й не е от най-прекрасните. Ражда се в не толкова богато смеейство,заедно още няколко деца. Има двама братя и една сестра,който по-късно умират по време на чумата. Живеели в мирно селце,но много от хората там били заразни,за това решили да се преместят колкото се може по-бързо. Когато пристигнали в новото селище всички ги посрешнали много топло и сърдечно особено двама братя на име Клаус и Илайджа. Те постоянно я ухажвали,а тя постепенно се влюбвала и в двамата. Майка им Естер виждала това и не била много доволна. Често тримата се забърквали в неприятности,а тя била обвинявана за това..не можела да избере нито един от двамата. Нещо като проклятието на момичетата "Петрова". Една нощ докато се опитвала да заспи усетила как нечии ръце я сграбчват и я заличат на някъде. Било прекалено тъмно,за да види кой е,но след като се озовала в по-светла стая видяла Естер която и казвала да бъде псокойна,че щяла да улесни живота й много. Когато я оставила в стаята заедно с Майкъл той и дал от кръвта си,той вече бил вампир,казла к че всичко ще бъде наред,а тя била толкова уплашена,не разбирала какво се случва. След като Естер се върнала прерязала китката й пълнейки до някъде малки чаши с кръвтта й. Тя припаднала,а скоро дъхът и също спрял,изоставили тялото в гората,мислейки че вълците ще го изядът,но не било така. Татиа се пробудила едвам дишайки и излязла на другия местен път където нападнала няколко души и се нахранила с тях, Така завършила своята промяна. Отношението им към света се променило. Започнала да страни от всеки срешнат,да се грижи единствено за себе си. Не можела да се върне при детето,красиво момиче,което продължило рода. Векове по-късно тя намерила своя път към Вишъс Хилс,мястот на което някога било онова малко селище което променило целият й живот.

Одобрена си, добави нещата в профила си.

Vampire Брой мнения : 281 Join date : 09.08.2012

Име:Деймън Салватор
Години : 21/175
Раса: вампир
Дарба: взимане на спомени
Външен вид: Светло сини очи,тъмна къса коса.Очите ми някой казват,че често се губят в тях.Нормална височина за един мъж.Не си пада по официалните облекла.Неговото разбиране за официално олекло е тениска с дънки.Обича да носи черни слънчеви очила,особенно след нощни забавления,а те са доста срещано явление при него.Слаб е,но не анорексично.
Характер:Той е доста труден за разбиране,всичко прави,така както реши.Не се спира пред нищо щом е твърдо реше да го изпълни или получи това,което му се полага.Трудно се примирява с отговор "не".Обича да играе игри.Мрази някой да го лъже в очите,макар,че той си пада изкусен лъжец и може да разбере кога го лъжеш.Не обича да си подиграват с доверието му,защото веднъж ако го загубиш няма да получиш втори шанс.Живее в свой собствен свят.Защото там няма правила,какво в реалността,не че пък тук спазва правилата.Понякога обича да се забавлява,като мъчи жертвите си.
История:Деймън е роден в Мистик Фолс.Има по малък брат-Стефан.След 21 години в градът им идва момиче на име Катрин Пиърс.Двамата братя се влюбват в нея.След като забавят Катрин Деймън намразва брат си и му казва,че ще съсипе живота му .. защото той е бил причината Катерина да е в гробницата.Разделят се и след това почти 50 години по късно и двамата братя севръщат в Мистик Фолс и се влюбват в двойничката на Катерина-Елена.Но въпорса е,че Елена обича Стефан .. и Деймън е наранен от този факт.Трудно,но се отказва уж от Елена.Катрин се завръща в града и Деймън вече почти не изпитва никакви чувства към нея.Поне така той си мисли.
Личност, която използвам за лик:Ian Somerhalder

Одобрен си, добави нещата в профила си.

Vampire Брой мнения : 2 Join date : 09.08.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]
CANDICE ACCOLA
Име:
Керълайн Форбс
Години:
17(18)
Дарба:
Копира чужди дарби
Външен вид:
Керълайн е мечтата на всеки мъж - висока , дългокрака блондинка . С невероятните си кафеви очи може да заплени всеки . Със вискоата си и стройна фигура може да засенчи всеки модел . Тя винаги е била желана от мъжете и благодарение на вънщния си вид може да има всеки , който поиска .
Характер:
Керълайн е силна и решителна . Непрекъснато е заобиколена от мъже , заради своята самоувереност . Керълайн не може да остане в ничия сянка . Много е амбициозна и винаги постига целите си , но ако случайно не стане така става много избухлива , и повярвайте ми , когато е в това настроение не искате да сте около нея . Често най - подходящата дума да я опишете е кучка . Тогава наистина не искате да се изправяте срещу нея . Но с тази си страна Кер просто крие колко несигурна е всъщност .
История:
Керълайн е родена и израстнала в Мистик Фолс . Родителите и не били както при повечето деца - щастливо женени . Всъщност баща и напуска майка и заради друг ... мъж . Така Керълайн расте само с майка си - шериф Елизабет Форбс . В тийнейджърските си години тя става " кралица " на гимназията . В училище е отличничка, главна мажоретка и организаторка на почти всички събития . Когато е на 17 попада в болница . Една вечер си мисли , че приятелката и - Елена е дошла да я види , но това всъщност е двойничката и - Катрин , която я превръща във вампир и оттогава не знае какво да прави с живота си .

Одобрена си.

[You must be registered and logged in to see this image.]

ИМЕ:Арън Хюбърд(не използва рожденното си фамилно име) ; ГОДИНИ:20/92 ; ДАРБА:астрокинеза или с други думи,може да копира себе си ; ЛИК:Ben Barnes

Външен вид: "Вчеши това косище!" или "Приличаш на момиче" са честите думи на майка му,с които тя запълва липсата на задоволството си от момента,в който момчето пораства достатъчно,за да укаже отпор на опитите да го постриже.Защото всеки път,когато го е правела,тъмно кестенявите му коси винаги са изглеждали по-плачевно от това просто да ги остави на произвола на съдбата.Големите на пук на майчинското мнение отново,са красиви и винаги са приличали не бездна,още преди да се появи тяхната жадна нужда от пиене на кръв.Каквото и да приказват и да са тръбяли из квартала в онези адски за него години,глупавите му сесра и майка,която е съгласна да го продаде,стига това да й гарантира безгрижен живот до края на дните й,Арън и бебешките му и застинали във времето черти,са достойни за възхищение:ако имаха възможност да бъдат подложени на устоите на още някоя и друга година,със сигурност напълното възмъжаване щеше още повече да му приляга.
Неправилната форма на носа му-едва ли сте я забелязали,но нея все пак я има.Може би ще ни е по-лесно,ако се помаем заедно и току виж,намерим отговора: как е успял да израсне толкова и на височина и на ръст,да се оформят жилестите му ръце и здрави рамене,след като през по-голямата част от растежа си се е задоволявал само с остатъци?Очевидно доста е патило това хлапе,покрай ламите,на които непрекъснато е трябвал да угажда.
ХАРАКТЕР:Много търпелив.Явно подобна черта се възпитава с годините,а Арън е имал достатъчно време да работи по нея.Друго,което му е присъщо,произлиза главно от самото търпение-отнася се с безразличие към онова,което ни най-малко го вълнува или просто мълчаливо имитира насочено внимание,сещате се,с наострени уши и поглед,който ви кара да си речете "Този попива всяка моя дума".Голяма лисица е и владее умело да си служи с маски.Съветваме ви да внимавате,защото Арън е злопаметен и ако до този момент не ви го е върнал,най-вероятно изчаква за най-подходящия такъв и едно е сигурно-отмъщението ще бъде сладко за него и стъжнило вашето съществуване,факт,който ме кара да изпадам в кофти настроение.Не бих се навъртал дълго около такива типове,уважаеми...Такива хора са опасни,а тяхната враждебност не от някой долен калибър;импулсивността им си навличаме,защото много са патили милите,били са я подритвани,я изполвани и дълго осмивани.Нямало е кой да пожали дълбоката им чувствителност и горчилката им се е наслагвала и наслагвала;онова,което винаги са искали да изкрещят на целия свят,е тляло в душата им и я е измъчвало,повече,отколкото може и да предположите,ако не сте го изживяли наистина.И Арън е страдалец,обаче с кален дух,който трудно може да се сломи.
ИСТОРИЯ: Споменахме обичащата го рода,нали?Баща му е бил строителен работник в годините преди и след Първата Световна война,но героя на историята ни няма и откъслячен спомен за него,това че по-късно го е виждал на снимка,не се брои.Майка му и сестра му се отнасят с него като с боклук и за едни,че те двете се явяват просто безлични лица в живота на Арън,може да навява някаква тъга,защото това са най-ближните му роднини,но не й за самия него.Мързеливи,лакоми и безчувствени,тикали го към какви ли не страхотии и рискували живота му не един или два пъти.Принуден да работи от ранна възраст,малкия дори не е оставян намира да получи и най-просто образование,което е принуден да си навакса в напреднала възраст.
Ключовия момент в живота му идва точно при едно от последните изтерзания,на които е принуден да се подложи:на двете жени в живота му не им пука дали въобще се върне жив от фронта,след като докато е там,за тях отива цялата му заплата.
За съжаление не можем да знаем кой е въпросния създател на Арън,но рано или късно и това ще се разбере:това,което се знае е,че въпросния явно не е бил достатъчно въодушевен от факта,че наоколо непрекъснато се въргалят трупове,от които да пие до насита,затова решава да си устрои пиршество,нахлувайки в бункера,където пребивава Арън,заедно с още няколко братя по съдба.
Събудил се за новия си живот,Арън опознава доста от нещата,които са му били чужди преди:секс,наркотици и рок ен рол,бейби,много преди Елвис да се появи.Хрумва му да се върне и да се отблагодари на скъпото си семейство за всички,но последните са погубени във въздушна бомбандировка над родната Англия.
За младежа следват години на разврат и периоди на затишие,като всичко започва с прекосяване на океана и установяване в страната на неограничените възможности-Вегас,Холивуд и докато се стигне до Мистик Фолкс

Одобрен си, добави нещата в профила си.

Vampire Брой мнения : 2 Join date : 09.08.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]
Juno Temple

E М А Л И Н
Н А Й Т И Н Г Е Й Л

Вали. В такива дни ми е по-лесно да си спомня коя съм. Емалин. Презимето ми е Кларис, по името на майка ми, но кой се интересува от него? И фамилията - Найтингейл. Като сестра Флорънс, сещате ли се? Само дето аз далеч не съм така благодетелна като нея. Но винаги съм била и ще бъда просто Мал за всички, които ме познават.

Умрях на 23 години, а от тогава изминаха близо 7, което ме прави на тридесет, плюс-минус няколко месеца. Не помня точната дата на рождения си ден. Никога не съм го харесвала. "Умряла?", ще си кажете, "Как така е умряла?". Бях превърната, ако трябва да сме по-точни. Разбирате ли за какво говоря? Точно така, всички онези тъмни, страховити същества от филмите и книгите, които излизат само нощем и пият кръв са истински. Аз съм вампир. Освен това посмъртно се сдобих с дарбата да проектирам кошмари в съзнанията на хората, така че рано или късно те се сблъскват с болното ми съзнание (макар и неосъзнато) насън. Не мога да ги настройвам като по часовник, понякога кошмарите биват изсънувани още същата вечер, понякога отнема месеци, но моята задача така или иначе е изпълнена.

Понякога се питам доколко това е променило характера ми. Струва ми се, че промяната, ако я има, не е голяма. Откакто се помня върша нещата нередно, не търпя заповеди и винаги прекрачвам границата. Също така в съзнанието ми няма момент, в който да съм съжалявала за нещо сторено. Действам абсолютно хаотично и често си сменям настроенията. Променям си и мнението също, но не смятам, че това се дължи на безхарактерност, просто умея да оглеждам ситуацията от всички възможни ъгли и да избирам страната, от която мога да извлека максимална полза за себе си. В крайна сметка това е единственото, което истински притежавам. Мога да гледам хората в очите, докато лъжа, това никога не ми е било проблем, само че предпочитам истината. Може би защото от нея боли, а аз съм така устроена, че харесвам болката. Възползвам се от слабостта на другите; който не го прави е глупак, но никога, ако човекът срещу ми играе за моят "отбор". Впрочем чудите ли се как съм с взаимоотношенията? Хм. Никога не съм умеела да се привързвам истински, не съм и от влюбчивите хора, нито изпитвам самота, така че едва ли някога съм имала нужда да се сближавам с някого. Но се отегчавам лесно, тишината ми дотяга и в такъв случай винаги е най-добре да излезеш навън и да се позабавляваш. О, да, аз обичам да се забавлявам. Любопитството ми е вродено и не смятам, че има някакви морални норми и закони, които могат да ми попречат да науча това, което искам. А когато си наумя нещо, рано или късно го постигам, дори с цената на много труд или... да си го кажем направо - кръв.

От друга страна, външността ми също не е претърпяла забележителна промяна. Започвам да си мисля, че съм измислила цялата ситуация. Имам буйна руса коса, която преди бранех с цената на живота си, когато майка ми се опиташе да я приведе в ред. Харесва ми такава, винаги ми е харесвала. Очите ми са неестествено зелени, сякаш някой художник е изпуснал боичките си в тях. Не се шегувам. Нормално висока съм - нито прекалено, нито толкова, че да вдигам брадичката си, докато говоря с повечето хора. Слаба съм; хей, какво да направя - бърз метаболизъм. Ръцете ми не са точно ръцете на дама - веднага ще познаете, че съм прекарала по-голямата част от детството си, катерейки се по дърветата, отколкото рисувайки портрети.

А защо да правя второто, ще попитате? Което ще ме накара да отвърна: "Искате ли да чуете историята ми"? Не се мръщете от сега, ще се опитам да бъда кратка.
И така...
Родена съм в Средновековна Англия. Добре, не буквално. Но животът в имението ни често ме караше да си мисля, че по някакъв начин съм пропътувала стотици години назад във времето. Семейството ми са аристократи, както сигурно се досещате, и то от тези, които изключително много държат на семейната история и спазването на традициите. Майка ми постоянно ми опяваше как трябва да се държа, кога да говоря и кога не, какво да чета и как да мисля. Това ме вбесяваше. Караше ме да мисля, че самата тя е глупава и тесногръда и не можех да я уважавам. Баща ми беше суров човек, който бе свикнал думата му да бъде закон, което също не ми се нравеше особено. Не е трудно да си представите какво бедствие съм била за тях, нали? Не, не твърдя, че не съм ги обичала, нито те мен. Просто не можехме да съжителстваме заедно, разбирате ли? В един момент всичко беше надолу с главата и просто не се получаваше. Майка ми твърдеше, че трябва да се омъжа, което беше пълен абсурд като идея, да не говорим, че времето за подобни простотии е отминало отдавна. Пределно ясно ми е, че продължава да чете романи само и единствено от времето на Джейн Остин, което не е никак лошо, стига да не се учиш как да възпитаваш дъщеря си оттам. На 18 ме изгониха от вкъщи и ме лишиха от наследство. Чудо голямо. Известно време работих като сервитьорка и плащах наем за мизерна квартира в едно предградие. Но се справях и ми харесваше да знам, че съм самостоятелна.
После започнах да работя и като танцьорка в един клуб. Парите ми стигаха да се преместя на по-приемливо място и да запиша курсове по творческо писане. Беше шантава приумица, но смятах, че е важно да следвам мечтите си на момента, иначе никога нямаше да разбера дали не съм изпуснала нещото за мен. И така минаха няколко години. Не напреднах особено, трябва да призная. Изритаха ме от едва-две работи, но винаги си намирах нова, горе-долу същата като предишната. Задържах се в клуба дълго, после го напуснах, но тъй като парите пак започнаха да не ми стигат, се върнах с подвита опашка.
Там срещнах Рафа. Беше мургав и грамаден като канара. Плащаше на управителя за определени момичета, с които се затваряше в една стаичка до складовете. Те не коментираха какво се случва с тях там и останалите подозирахме, че просто се забавляват сексуално и нищо повече. Но се оказа, че има и нещо друго.

Дейв ми подаде една пачка. Очите ми светнаха - не бях виждала толкова пари накуп от доста време. Той поклати глава и ги прибра в джоба си.
- След като си изпълниш задължението. Рафа е тук.
- Няма начин - отсякох. Нямах против да го прави с други момичета, но лично аз не смятах да се продам дори на най-екзотичния мъж.
- Рафа не приема откази - изръмжа Дейв и ме хвана за китките.
- Значи днес ще му е за пръв път - отсякох аз и дръпнах ръце. Оскъдното облекло не ме притесняваше по принцип, но усещах алкохола в дъха на Дейв и необузданата му възбуда, затова не ми се искаше да стоя толкова близо до него.
- Слушай, маце, не се прави на интересна, защото ще си изпатиш.
- Не съм ти "маце" и предай на Рафа да си намери друга.
Дейв пусна една сочна псувня и ме остави на мира. До края на вечерта не се върна. Помислих си, че мръсникът няма да ми плати, но не го намерих никъде, за да се разправям с него. Излязох от клуба и свалих токчетата си - не си е работа да танцуваш цяла вечер върху подобно мъчение. Винаги ползвах задния вход - отпред се навъртаха бедните пияници, които не можеха да си позволят да влязат и да се насладят на шоуто. Не изминах много, преди да усетя присъствие зад себе си. Обърнах се рязко и си поех дълбоко въздух. Рафа ме гледаше безизразно. Бях го виждала само от разстояние и сега с изненада отбелязах колко невероятно красив е всъщност. Той ми се усмихна и разкри остри като бръсначи зъби. Зъби на хищник. В този миг някак инстинктивно разбрах какво се случва и побягнах. Нямаше особено смисъл. Две невероятно силни ръце ме сграбчиха и притеглиха към себе си. Усетих ледения му дъх по шията си. Той прошепна в ухото ми:
- Не приемам откази.
И аз усетих пареща болка там, където зъбите му се бяха впили в кожата ми.

Не знам дали бе планирал да ме превърне или нещо се бе объркало. Събудих се от сърбеж по кожата - лежах на улицата, а слънчевите лъчи бяха започнали да се показвах. Сврях се в някакъв склад, докато се спусне нощта. В началото не разбирах какво се случва напълно с мен и правех това, което инстинктите и тялото ми подсказваха. Вечерите се измъквах и правех проучвания. Знаете ли, повечето неща са там, просто ние отказваме да ги видим... Не срещнах Рафа повече, не знам какво се е случило с него. Не знам дали да му бъда благодарна или не, но не смятам да съжалявам за миналото си.
Тепърва ми предстои един дълъг живот за изживяване. И смятам да го направя възможно най-приятен.

Одобрена си, добре дошла.

Име на героя:Мадисън Милър

Възраст:20/150
Раса:Вампир
Дарба:Скорост,Телекинеза,Телепатия

Характер:Мади е много добър и трудолюбив човек.Винаги е страшно мила с хората,е зависи те как се държат с нея.Обожава да ходи на шопинг това я отпуска,също така обича да пътува из света.Винаги е весела и усмихната почти никога не е тъжна и намръщена.Тя е много позитивен човек.Мрази да се кара с хората за глупости.Също така тя е много чувствителна.Обожава китайска,италианска и мексиканска храна.

Външен вид:Тя е около 1.68 висока и слаба.Има чуплива коса понякога я изправя,но винаги изключително мека на допир,често е руса на цвят,но понякога е и кестенява.Не е много дълга,почти винаги е с пусната коса много рядко може да я видите с вързана или с някаква прическа.Кожата и е светла.Има прекрасни сини очи в които ако се вгледаш можеш да се удавиш.Устните и са плътни и розовеещи.Развила е мания по обувки с високи токове и на платформа.
Има купища от тях,но пак продължава да си купува.Винаги е в крак с модата.

История:Изцяло тя произлиза от богаташко семейство,но за жалост баща и не се интересува много от майка и.Изневерява и във всеки удобен момент.Това че са имали пари не значи че са живяли щастливо като в приказките.Мади е останала много разочарована от баща си след като го е видяла с друга жена и е избягала от вкъщи докато е била на 19.С течение на времето тя си намира работа и започва да работи за да си изкарва прехраната.Докато един ден,когато се прибира от работа минава през една тъмна уличка и чува писъци и се плаши и тръгва да бяга.Тъкмо стига до тях и пред вратата от нищото се появява човек и я упоява с нещо.Когато се събужда осъзнава че е в някаква изоставена сграда,тогава се появява един от вампирите и,и дава да пие вампирска кръв.След това я убива и я чака да се събуди.Когато тя се събужда той вече е убил човек за нея,тя не устоява на кръвта и започва да се храни и да убива хора но това в продължение на 1 седмица.Мадисън осъзнава че това не е редно и минава на диета от зайчета и катерички но те не утоляват гладът и,и тя започва да краде кръвни банки от болницата.

Лик+Име на човека,който ползвате:Доутзен Кроес

[You must be registered and logged in to see this image.]

Одобрена си, добави нещата в профила си. <3

Vampire Брой мнения : 292 Join date : 10.08.2012

Име:
Кейт Д. Мус (ако може да бъде променено - Kate D. Muse)

Години:
18//518

Раса:
Вампир

Дарба:
Призоваване, Клониране

Външен вид:
Кейт е с красиво и нежно момиче. Бяла и гладка кожа. Красиво и стройно тяло. Висока и слаба, облича се стилно.Кейт има буйна, леко начупена кестенява коса , а на слънце става почти медена. Очите и са много искрени и вгледаш ли се в тях е трудно да извърнеш поглед. Цвета им е още по- уникален – синъозелени, със леко лилав отенък. Устните и са пълни и добре оформени

Характер:
Честна. Винаги казва това което мисли без да и пука дали ще нарани околните. Също така Кейт е егоистка и тарикат. Нахална и любопитна, малко цапната в устата, често си докарва неприятности. Изключително мрази да я командват, тя е свикнала винаги да е лидер. Но също така е и добър слушател, би направила всичко за близките си. При тежка ситуация , става напълно сериозна.

История:
Кейт е живяла в едно от най-богатите семейства в Париж. Родителите и' не са спирали да и' угаждат! Скъпи рокли, бижута, балове нищо не и' липсвало.
Но не си мислете че всичко е като излезнало от филм за принцеси с хубав край. Ето и следващия Бал на който .. естествено Кейт и семейството и' са поканени. Още седмица преди големия Бал, Кейт се приготвя, мерене на рокли, прически, грим .. бавна и мъчителна седмца за дамите помощнички на Кейт.
Ето я и вечерта на бала, момичето е повече от развълнувано защото голяма и' любов ще присъства !
Щом пристигнали пред замъкът чакали домакините за да посрещнат семейсто Салваторе.
Вечерта била все още млада, всички се веселили само Кейт стояла кротко на един стол загледала се в мъжът който обича. Те срещнали погледите си няколко пъти след което мъжът станал и тръгнал. Кейт побързала да го настигне, щом излезнала от залата по огромният и дълъг коридор нямало и следа от Мигел. Кейт вървяла бавно по коридорът и видяла една от вратите леко притворена.
Естествено всяко едно младо и влюбено момиче би си помислило че любимият се крие а дамата трябва да го намери, но уви.
Щом Кейт влезнала в стаята и запалила свещите видяла едно момиче лежащо на леглото облято в кръв, уплашена и объркана Кейт бързо излезнала от стаята. Побързала да отиде при родителите си в залата, но в дъното на коридора стоял убиецът на момичето. Кейт не успяла да види лицето му, но знаела че това е мъжът в когото е влюбена.
Кейт побягнала колкото се може по-бързо, а когато се обърнала да види дали той е все още зад нея, него го нямало.
Някак успокоена Кейт спряла за да си поеме въздух, след като отново се обърнала той стоял пред нея с изкусителна усмивка от която по краищата се спускали струи кръв, сините му очи се впивали в нейните. Привлекателният мъж я хванал за лакътят и я задърпал към една тъмна стая. Красавицата опитала да се съпротивлява, но захватът му бил здрав.
Блъснал я на леглото, Кейт знаела какво следва, но никога не би го позволила .. не и по този начин. Кейт извадила сребърен нож от корсетът си без той да забележи и го намушкала. Избутала го от себе си и отново побягнала, но тежката рокля и стегнатия корсет я забавяли. Докато бягала Кейт усетила как "чудовището" я сграбчва и я кара да пие някаква странна на вкус течност .. секунди по-късно рабира че това е кръв.
В следващия момент усетила болка която накарала тялото и' да се вцепени.Кейт паднала на пода мъртва! Няколко часа по-късно се събудила в една стая в чийто ъгъл стояло едно малко ранено момиче. Миризмата на кръв я изкушавала, светлината нахлуваща през прозореца карала очите и' да горят .. венците я болели и била гладна.
Не знаела какво се случва с нея .. не знаела и какво да прави! През вратата влезнал мъжът и накарал Кейт насила да пие от момичето.
Хубавицата завършила трансформацията ! Чувствла се силна, бърза . блъснала го на земята и забила част от дървена рамка в коремът му след което изчезнала.
Години минавали, Кейт .. може да се каже че била доволна от това което и' се е случило.

Допълнителна информация:
-Пие
-Пуши

Лик:
Миранда Кер
[You must be registered and logged in to see this image.]

Одобрена си, добре дошла. ;33

Vampire Брой мнения : 183 Join date : 10.08.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]
*Jessica-Jane Clement*

Име:
Моника Бел

Години:
24/978

Дарба:
Пълен контрол над съзнанието, Телекинеза

Външен вид:
Моника притежава наистина красиви черти. Има пленителни сини очи, напомнящи бездънен океан и създаващи илюзията за онзи 'безкраен' поглед, с който често, макар и не нарочно, пленява мъжките сърца. Косата ѝ е изключително мека на допир, често тъмно кестенява на цвят и спускаща се свободно по кръста ѝ, но много често също е и блондинка.
Не обича да се усмихва много, но щом го стори би могла да разтопи всеки. Висока е около 1, 65 и е доста слаба. Развила е мания по обувки с високи токове и е почитателка е на боди арт-а и има няколко татуса, всеки един от който е свързан с определен етап от живота ѝ.

Характер:
Сложна личност - най-точното определение за Моника. Никога не може да разгадаеш или предвидиш нейните мисли и бъдещи действия. Действа твърде импулсивно и това доста често ѝ докарва много проблеми, за които по-късно съжалява. Трудно се доверява и често слага прегради между себе си и другите, но всъщност тя е наистина много лесно ранима. Добра е само с хората, които тя обича и цени. Поради начинът ѝ на живот и естеството на работа, хората я смятат за леко момиче, което въобще не е така. Тя е момиче, здраво стъпило на земята с ясни принципи, които отстоява. Не обича да говори за миналото си.

История:
Моника Бел е родена на 24 февруари 1034 г. в Южен Йоркшър, Англия. Тя била единствено дете на Тереза и Дейвид Бел. Семейството ѝ било доста заможно. Родителите на Моника не ѝ обръщали достатъчно внимание и искали тя да е перфектна.
Когато навършила двадесет години, Моника имала връзка с момче, което родителите ѝ не одобряват. Те започнали да се виждат тайно, но за кратко, тъй като момчето трябвало да постъпи в армията и се наложило двамата да се разделят. Не след дълго Моника разбрала, че е бременна. Решила да роди детето, но още при самото раждане ѝ казали, че бебето не е могло да оцелее. Моника дълго време била в депресия. Родителите ѝ я водели на всякакви приеми и балове и една вечер, когато отново била на един прием до нея се приближил непознат мъж. Мъжът бил вампир. Тя се влюбила в него и накрая на вечерта без тя да види той сипал в чашата ѝ малко от неговата кръв. Когато тя изпила кръвта, момчето я убило. След няколко часа спасена от кръвта му, която била в организма й се събудила с неутолима жажда за кръв. Без да осъзнае нападнала родителите си. Уплашена от това в което се е превърнала тя започва да бяга от град на град.
Сега тя доста често се мести, но в никакъв случай не води заседнал начин на живот. Дори работи като модел на бельо.

Допълнително:
~ Има няколко татуса
~ Пуши
~ Интересува се от литература

[You must be registered and logged in to see this image.]

Одобрена си, добре дошла. ;33

Vampire Брой мнения : 5 Join date : 10.08.2012

Andrew Garfiled
[You must be registered and logged in to see this image.]

Alexander Stone; 26/ 793; vampire.

Емпатия;

Импулсивност, забавление, мистериозност – трите най-видими черти на чаровния Александър, които го правят и изкушаващ. Косата му е къса, но не прекалено, почти винаги стои по някакъв разрошен и в същото време сладък начин. Тя е светло кестенява, на различна светлина дори руса. В пъстрите му очи се забелязват и пламъчетата на опасността, която ви дебне. Винаги изразява грешни представи чрез външността относно характера си. Няма никакъв шанс да разбереш какъв по народност или по раса е, всъщност има.. по акцента му, до без да говориш с него... няма шанс. Има способностите да крие всякакви чувства или факти за себе си. Устните му са големи, сочни, почти в цвят с кожата му. По лицето му често се забелязва съвсем леко набола брада, въпреки която кожата му е копринено мека и гладка. Не му остава кой знае колко време да се обръсне, но това е част от мъжествеността му, за това и не обича лицето му да е напълно изчистено. Притежава здраво и сексапилно тяло. Почти цялата му дясна ръка както и част от дясната част на ханшна му е в татуировки, нарисувани на едро. От лявата страна на гръдния си кош има написан надпис, който му напомня за първата му любима. Всичко, което татуира има значение. Поради дългото си живеене знае как да се отнася с жените и как да ги спечели;

Александър притежава характер противоположен с този на по-големия си брат. Още от малък е ужасно непослушно и неизпълнително дете, до колкото брат му винаги е вършил нещата на момента. И двамата са възпитавани по един и същ начин , но малкия Стоун винаги е било по-буйното и лошо момче. Въпреки това пък винаги е помагал за абсолютно всичко на семейството си, за да могат да се издържат. Саша е много по-общителен отколкото брат си. Винаги той е започвал нечие приятелство, от което после се зараждат огромни връзки. Поради тази причина голямото му семейство има изключително много приятели и хора, на които може да разчита. Той винаги е бил по-скъпия син, поради причината, че влагал много повече грижи за семейството отколкото брат си. Въпреки буйния си характер винаги е можел и да бъде спокоен. Естествено, когато пожелае, а не когато трябва. Винаги се стреми към най-добро за себе си и близките си, докато не загубва част от семейството си. Тогава сякаш цялото му съществуване се сринва. Затваря се в себе си и за известно време става друг човек, много по-агресивен, което му довежда много проблеми. Обаче силния му характер му помага да се съвземе и с изминалото време той отново се превръща в онзи същия самовлюбен, лъчезарен и дружелюбен Алекс. Също така доста добре общувал с жените и точно зареди този факт може да се говори много за любовния му живот;

Роден е в Санкт Петербург, Русия през дванадесети век. Ражда се във финансово добро семейство. Баща му бил кмет на града и изкарвал доста добри пари, с които отглежда и двамата си сина. Бременността не била желана, станало случайно, и след като Саша бил роден, майка му оставила и двете деца при Натаниел-баща им и изчезнала от живота им с новия си съпруг. Никога не са живели в лъжа. С години Александър разбирал какво точно станало с отношенията на родителите му, нямали липса от женска ръка, защото баща им се грижел наистина много добре за тях.
Когато обаче навършва осемнадесет, в началото на кризата в града, закъсали финансово. Нямало никакъв шанс да се намери работа и така от богатото семейство, се превърнали в бедняците. По-голямия брат изчезнал със спестявания си и оставил другите да се оправят. Алек продавал всичко каквото има и по чудо успял да събере нужните пари, за да са отново добре, но уви Натаниел се разборял много жестоко и едва след две години починал. Това наистина сринва момчето. Обикалял шест години из мръсните улици на Ню Йорк, станал ужасно агресивен... бил крадецът търсен с години, така и не го намират, защото отново избягва.
И така във Франция среща г-дин Де'Парри. Беше дочул нещо, че може да оправи живота ти лесно. Макар, че Саша винаги обичал да се бори и никога не се е отказвал решил да мине през по-лесния вариант.
Вампир.
Всъщност той е мъртъв! Никога не му е пукало това... дишаше, вървеше, общуваше... беше сред живите, доста уравновесен.
Правил разни сделки, за да забогатее. Играл продължение на два века покер и от там получава огромни суми пари.
Намира една вампирка, в която се влюбва, но бива използван. Пачаврата просто взима парите му, така и след това вече не търси никакви връзки. Не вярва в любовта, винаги е мислил това за пълни глупости.
Когато се връща отново в Русия намира симпатично момиче, което използва само за сексуални услуги и момичето забременява. След деветте месеца, в които той чакал, истината била, че не искал момичето да прави аборт, щеше да гледа детето сам, защото тя не го желала... и така сега момиченцето е на четири годинка и се казва Наташа. Има очите на баща си.
Решава да събера майката с дъщерята и така се оказва в Мистик Фолс, знаейки че тя е тук.[/center]

Одобрен си, добре дошъл. ;3

Vampire Брой мнения : 23 Join date : 12.08.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]
Име: Стефан Салваторе
[You must be registered and logged in to see this image.]
Години: 17/164
[You must be registered and logged in to see this image.]
Раса: Вампир
[You must be registered and logged in to see this image.]
Дарба: Скорост; Лекуване; Илюзиоризиране;
[You must be registered and logged in to see this image.]
Външен вид: Висок, с релефно, добре оформено тяло.Поддържано с много упорити тренировки.Има стегнат корем с подчертани плочки, за които много момчета могат да му завиждат, а момичетата въздишат по него.Средно дълга коса, която винаги е изправена нагоре.Има добре оформени бакенбарди, които подчертават прическата му.Цвета и е светло кестеняв.Винаги е гладко избръснат.Има дълбоки зелени очи, пронизителен поглед, с който успява да хипнотизира всеки.Облича се стилно, но в същото време спортно.Но и официалните костюми му стоят много добре.
Характер: Абсолютна противоположност на брат си Деймън.Стефан е спокоен човек, искащ да живее като нормален човек, но ако бъде предизвикан се променя драстично за секунди.Става силен, яростен и кръвожаден вампир, готов на всичко, за да се справи с проблема.Добрите му сетива и рефлекси му помагат в много ситуации, например във футбола.Това му помага да създава нови приятелства, но и засилва гнева на тези, които не са добри колкото него.
[You must be registered and logged in to see this image.]
История: През далечната 1864 Стефан е много близък с брат си.Тогава те се запознават с много красива млада дама - Катрин.И двамата се влюбват в нея и влизат в битка за спечелването на сърцето й.Оказва се, че тя е вампир и превръща и двамата братя в такива.Стефан първоначално се плаши от това, защото при повечето си срещи с Катрин е бил хипнотизиран.Тогава в града се разбира, че има вампири и са затворени и изгорени в гробница.След това Стефан напуска Мистик Фолс, но по-късно се завръща заради момиче, което прилича на Катрин, а именно Елена Гилбърт.Запознават се и той усеща, че има някакви чувства към нея.Първоначално той пази в тайна истинската си същност, но по-късно му се налага да си признае всичко и с това цялата мистерия около него пада пред Елена.Понеже тя адски много прилича на Катрин и братът на Стефан - Деймън се завръща в Мистик Фолс.Вижда как брат му се опитва да живее като всички останали и се опитва да попречи на това и на желанието му да бъде с Елена.Иска да върне стария кръвожаден Стефан и тогава той започава отново да се храни с човешка кръв и пак се превръща в The Ripper
Допълнителна информация: Има пръстен, който го предпазва от слънцето
Снимка лика на човека,който използвате: Paul Wesley
[You must be registered and logged in to see this image.]

Одобрен си, добре дошъл.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Candice Accola

Име;
Керълайн Форбс

Прякор;
Кер; Кери; Блонди

Години;
18 / новородена

Дарба;
Внушение; Причиняване на болка с поглед

Външен вид;
Керълайн е привлекателно момиче с златно руса коса и светло сини очи, способни да омайват всекиго. Тя е слаба и висока около 1.70. Облича се стилно и е в крак с модата. Почти винаги е с обувки на висок ток. Носи косата си най-често къдрава, но понякога я изправя. Обича да експериментира.

Характер;
Характера на Керълайн не може да бъде описан точно. Понякога е мила и гризовна. Обича приятелите си и семесйтвото. Би направила всичко за тях, дори би жертвала живота си за тях. Всеотдайна е. След като става вампир това се променя. Тя вече не е това глупаво и невинно момиченце, каквото беше. Сега тя е смела и.. безчувствена. Това си качество тя загубва след като става вампир. И мрази това..

История;
Кер е израстнала в богато семейство, но родителите й не имали време за нея. Когато Керълайн се нуждаела от тях - не никога не са били до нея. Кер се почувствала ненужна и недостатъчна. Независимо, че била капитан на мажоретния състав, кралица на бала и Мис Мистик Фолс. Това не било достатъчно и затова Кер постоянно се опитвала да докаже, че е достатъчна.
В Деня на Основателите Тайлър карал Мат и Кер, но заради устройството на Гилбърт катастрофирал. Мат и Тайлър били добре, но Керълайн не. Оказва се, че Керълайн била пострадала тежко. Деймън предложил да даде от кръвта си на Керълайн, за да може да оживее. Елена категорично отказала, но по-късно размислила все пак това била приятелката й. В същата вечер Катрин Пиърс отишла при Керълайн в болницата. Тя я помислила за Елена, но Кат й се представила. Казала й да предаде съобщение до Стефан и Деймън след което я задушила с възглавницата й.
Трансформацията й във вампир доста я объркало. Не знаела какво става, не искала да бъде такава. Отнетите й спомени бавно се завръщали и Кер си спомнила всичко. Как Деймън я беше използвал за негова лична кръвна банка. Как си беше играел с нея. Съкрушена и вбесена тя малко по малко му го връща. Става неконтрулеруема, но с помощта на Стефан Кер се осъзнава и решава, че неиска да бъде такава. Старае се да бъде отново същата Керълайн колкото й трудно да й беше. Бони омагьосва пръстен, с който Кер вече може да ходи спокойно на слънчева светлина.

*видях, че другото момиче не е много редовно*

Vampire Брой мнения : 1 Join date : 19.08.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]
Dianna Agron
Име:
Катрина Лохте
Често ме наричат Лоте,това име означава „свободен човек“,каквато съм и аз,но трябва да изпуснем частта с човека.
Години:
19/311
Дарба:
Получавам видения
Външен вид:
Не съм голяма красавица,всеки има своя чар.Казват ,че моя е в прекрасната ми усмивка и красивите им зелени очи.Та да започнем сериозно,не съм много висока,но не съм и ниска.Косата ми е светло руса,средна на дължина и от нея винаги се разнася мирис на ягоди.Кожата ми е светла,тялото ми е стройно няма какво да се каже.Обичам да експериментирам с косата си,да я връзвам и да си правя различни прически,някой може да каже,че ставам за фризьор.Пак ще кажа,че не съм красавица,но всеки е красив по свой собствен начин.
Характер:
Аз добра,сравнение с повечето от моя вид,които имам не така голямата радост да познавам.Имам много свободен дух и най-голямата ми страст са приключенията.Обичам да пътувам,да виждам прекрасни места и да ес запознавам с различни хора от най-различни култури.За мен няма нещо невъзможно,всичко се постига стига да имаш търпение,а и достатъчно време,но аз имам вечността и не трябва да се притеснявам за това.Имам търпение до изчерпване на количествата,тоест не е много.По принцип съм добродушна и подхождам към нещата с позитивно мислене,но съм реалист,ала винаги трябва да се очаква най-лошото.Както всеки и аз имам своята тъмна страна,която рядко се показва,но е някъде там вътре и само чака възможност да излезе и да вземе контрола над мен.Ядосат ли ме мога да стана много лоша,но за това трябва да се намери някой търпели и крайно досаден ,дразнещ или както искате го наречете.Любопитна и любознателна личност съм,но гледам да не прекалявам,защото всичко си има граници.Както аз не обичам да ми се месят в работата,така и не се меся на другите.
История:
Родена съм в Германия. И израснах в съвсем нормално семейство заедно с двамата ми по-големи братя.Имах щастливо детство,колкото можеше да е щастливо по онова време.Бях принудена да готвя и чистя,което не ми допадаше никак.Наричаха ме „Лоте“,защото винаги съм имала свободен дух.Бях чувала за свръхестествени същества само в легендите ,които братята ми ми разказваха ,за да ме плашат.Между другото това,че съм родена в Германия далеч не значи ,че съм германка.Моите предци са от целия свят,но съм родена точно в Германия.Баща ми беше изследовател,обикаляше целия свят и ни носеше най-различни неща,които другите деца нямаха.През повечето време от годината го нямаше,но прибереше ли се ставаше много весело.Той правеше така,че всичко да изглежда лесно,беше невероятен човек.Майка ми за разлика от него не беше толкова весела,тя беше ледена жена и понякога си мислех,че е неспособна да обича.Рядко се случваше,но има от онези малки моменти,които ме караха да разбера защо беше такава.Тя се грижеше за три деца,беше отдала целия си живот на нас,хранеше ни,възпитаваше ни и се грижеше за нас.И двамата ми родители заслужаваха адмирации поне от моя гледна точка.Аз исках да стана като баща си,да видя свят ,да пътувам като него,но майка ми не беше съвсем съгласна с това.Тя очакваше да се оженя и да си седя и гледам деца до края на живота си.Не,че не оценявах труда й,но просто този живот не беше за мен.Реших,че не можех да търпя повече приказките й за моята сватба,как някой си имал интерес към мен,колко е богата фамилията им,не си правех труда да я слушам.Една вечер,след поредното заминаване на баща ми тайно го последвах ,за да са кача на кораба и да отплавам с него,но това така и не стана.По пътя срещнах двама господа,единия от тях съвсем случайно беше този за когото трябваше да се венчая. Не ми бяха особено симпатични ,а и някак с държанието им ме уплашиха и аз хукнах към дома без да кажа и дума.Бягах без особена причина ,просто не ми харесваше тяхната компания.Те даже ми предложиха да ме изпратят до дома ,но аз избягах.Това обаче далеч не им хареса,те тръгнаха след мен и когато се обърнах,за да надникна дали още са там тях ги нямаше.Изведнъж мъжът,който трябваше да стане мой съпруг се озова пред мен,но сега не искам да споменавам името му по обясними причини.Той ми каза,че ще ми подари света,защото го заслужавам и ще бъда негова съпруга…завинаги.След тези думи още повече се уплаших ,но за следващия миг не ми си иска да разказвам.Та беше ми причинено ужасно нещо,превърна ме във вампир.Принуди ме да пия човешка кръв и на сила ме отведе във Франция.Всичко това беше като кошмар.Трябваше да се венчаем няколко дни след пристигането ни в Париж.Въобще не ми харесваше факта,че бях вампир,нищо в този свръхестествен свят не ми харесваше.Не исках да убивам хора,за да се храня,това беше против принципите ми.Та изиграх ролята на булката беглец и избягах.Оттогава не съм го виждала,а и не искам.По-късно разбрах,че мога да се храня и с животни,което далеч повече ми харесваше.Не,че номадския живот ми допадаше кой знае колко много.Всичко си имаше и добра страна,пътувах из света,научих много нови неща.Научих различни езици,включително и древен латински.Външния ми облик ми помогна да заситя жаждата си за знание,поне временно.Можех да завършвам и завършвам и да уча още и уча.Не на всеки това би му допаднало ,но аз бях любознателна и още съм.Открих и моята дарба,получавах видения,това няколко пъти ме спаси от смъртта.Виденията повечето пъти бяха за миналото,но дори и рядко виждах и неща от бъдещето.А сега с гордост мога да кажа,че овладях дарбата си.Общо взето това е моят живот,живота на Лоте Лохте.Като се замисля името ми не звучи толкова добре заедно с фамилията ,но никога не бих я променила,защото само това ми остана от семейството ми.

Одобрена си, добре дошла. ;3
Керълайн е заета.

» Създаване на Древен вампир
» Създаване на ангели.
» Създаване на човек.
» Създаване на демон
» Създаване на върколак