Paradise Beach.

Заглавие: Paradise Beach. Чет Авг 09, 2012 6:14 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Goddess Брой мнения : 279 Join date : 09.08.2012

Както никога, днес не бях в лошо настроение.. или поне в не чак толкова лошо, каквото беше присъщо за мен. След като дори се усмихнах при вида на слънцето, надничащо през прозореца, значи определено ми беше ден. Реших да изляза, да се разходя някъде. Не бях решила къде, но при вида на единия бански, сгънат най-отгоре в гардероба ми май бързо ме озари идея. Плаж? След кратък размисъл реших все пак да се разходя по плажа. Беше делничен ден, нямаше много хора, особено там, където смятах да отида. По принцип не обичах плажовете именно заради това - прекалено много тълпи от хора, пищящи деца наляво и надясно. Изобщо не харесвах малки деца, поне не й такива, които знаеха само как да мрънкат и да пищят. Бях способна да изляза извън релси при наличието на лигаво детско гласче в близост до мен.
Бях избрала спокоен плаж, където както и предполагах нямаше хора. Всички бяха по плажовете в близост до които имаше бар или каквото и да било друго заведение. Разхождах се по плажа, вятърът си играеше с косите и тънката ми рокля, която под неговата воля се увиваше около бедрата ми. Пооправях косата си през известен период от време, или когато падаше пред очите ми. Докато вървях, неусетно бях стигнала до скалите в края на плажа. Хеърлих обувките си настрани зад един камък, където водата нямаше начин да ги достигне и да остана без тях, след което се настаних на един голям камък. Вълните се разбиваха в скалите и можех да усетя солените капки вода да пръскат кожата ми. Изпънах краката си напред върху топлата повърхност на скалата, а косата си прибрах на един хлабав кок, като няколко непокорни кичура паднаха и останаха около лицето ми.

Demon Брой мнения : 33 Join date : 13.08.2012

Дали демоните чувстваха? Повечето бихте отговорили "Но как? Нали затова са демони - не чувстват!", или "Единственото нещо, което чувстват е жестокост". Едва ли дори един от вас би отговорил:
"Да. Колкото и жестоки да са, те също имат души. Те също чувстват. Също умеят да обичат и ценят."
Дяволската закрила ги правеше наистина жестоки и безмилостни, но кой ли знаеше какви са вдействителност...
Сърце.
Да, имат сърце, също като всяко живо същество. Но това на един даден демон точно в този момент се бе развълнувало по-силно от всички останали по света. Вървейки по плажа... Наслаждаващ се на една дама... стара като света.
Красива.
Интригуваща.
..Кали..
Богинята, която бе грабнала ума и сърцето на демона отпреди векове, сега стоеше на един просторен камък по плажа. Демонът нямаше представа какво правеше на това място. Но не възрази, виждайки богинята. Знаеше, че любовта му е невъзможна, че колкото и прималиво да му се струваше нарушаването на всякакви правила, не биваше да става едно с една истинска Богиня. Познаваше я от векове. Бе се влюбил в нея още в момента, в който я видя за пръв път. Но знаеше, че Кали никога няма да отговори на чувствата му. Затова предпочиташе да бъде близо до нея, без да обръща внимание на чувствата, които бошуваха в него още щом я види.
- Не мислех, че ще Ви открия тук, милейди.. - усмихна се с онази огнена усмивка, онази усмивка, която сърцата на обикновените хора, усмивка, носеща чувство на любов и монотонна тъга.

Goddess Брой мнения : 279 Join date : 09.08.2012

Усамотението ми скоро бе нарушено, сякаш наистина мислех, че можедх да остана само в компанията на необятното море и още по-необятните си мисли. Сякаш наистина си вярвах. Където и да отидех, компанията не закъсняваше, сякаш Вселената играеше напук на моите желания и не искаше да ми даде, това, което аз желаех. Чух Сам, но въпреки това още известно време останах така, без да помръдна или да кажакаквото и да било. Просто се любувах на гледката, която ми предоставяше хубавият летен ден. След известно време, през което нямаше да се учудя ако демонут беше решил, че няма да отговоря, се обърнах и се усмихнах. Но този път не по задължение, както правех по-често отколкото можех да призная. Дарих го с една искрена и лъчезарна усмивка, макар и закъсняла, в сравнение с поздрава му.
-Никога не знаеш какво може да изскочи зад ъгъла - казах с тихо гласче, макарче той ме чуваше. Знаех това.
В случая какво може да изскочи зад някоя скала на плажа. Може да бях богиня на смъртта и разрушението, но дори аз имах нужда от нещо човешко. Нещо малко и хубаво, което да ми напомни за принципите, които имах преди време. Да ми напомни, че без хората може би и мен нямаше да ме има. В случая един самотен ден на скалистия райски плаж, в приятната кампания на лекия бриз, опитващ се да иси играе с косите ми и на вълните, чиито капки вода пропити с морска сол се разбиваха в кожата ми. Несравнимо. И макар в началото на деня да не исках никой около мен, който да наруши тази идилия, неочакваната компания, която съдбата ми изпрати не беше никак лоша.
-Остави тези официалности за някой прием или бал. - рекох аз с глас мек като кадифе, сладък като мед. Наистина днес бях учудващо спокойна и планирах това да не подлежи на промяна в продължението от деня.
-Ела. Наслади се на това кътче от Рая- казах и се усмихнах с една мила усмивка, подканваща да се присъедини към мен. Скалата беше голяма, затова се преместих настрани, освобождавайки място.

Demon Брой мнения : 33 Join date : 13.08.2012

Дори закъсняла, усмивката на Богинята поведе демона към един Райски свят... Свят, озарен от слънце, коприна, кадифе... Свят, в който всички бяха равни, в който Тя не бе богиня, а Той не бе демон. Свят, в който Кали отвръщаше на чувствата му и бе щастлива с него.
Но представата му бе пречупена също като величествените вълни, разбиващи се в блещукащите камъни.
Въздъхна и я послуша, като седна до нея. Дари да звучи дребнаво и твърде сладникаво за един мъж, Паймон осъзнаваше, че любимата му стои на шепа пясък от него - толкова близо... и същевременно толкова далеч.
Погледна я и една мимолетна усмивка остави кървавия си отпечатък по лицето му.
- Ъм... - опита да каже нещо, но мозъкът му като че ли бе спрял да фонкционира, дори сърцето бе замлъкнало при величествената красота на прекрасната особа. Остана без думи. - Съжалявам, че съкруших деня, който си смятала да прекараш в покой... И надявам се, няма да бъда нахален, ако предложа да поплуваме? - усмихна се.
"- Що за глупост..." - помисли си, но това наистина бе първото, което се бе появило в главата му. Изправи се и захвърли тениската си настрани. Подаде ръка на Богинята, надявайки се да я приеме и да се присъедини към него.

Goddess Брой мнения : 279 Join date : 09.08.2012

Кали просто се усмихваше на думите му, но без да им отвърне веднага.
-Защо реши, че си го развалил? А и кое е по-различно откакто дойде.. просто не съм сама. - каза богинята, впивайки очите си с цвят на шоколад в неговите. Бързо отклони поглед, не искаше Сам да си помисли нещо, което само щеше да го заблуди. Кали вече не беше такава от много време. Ценеше повече всичко и всички около себе си, не се забавляваше давайки напразни надежди или отнемайки животи. Не и когато не беше нужно.
-А понякога самотата е лошо нещо - продължи с равен глас богинята.
Самотата. Какво можеше да каже Кали за нея. Беше я изпитвала под всичките й форми. Когато не чувстваш нищо, освен спокойствието, което цари. Моментът, в който можеш да намериш покой със самия себе си. Но я беше изпитвала и под онази коварна форма, в която имаш чувството, че си съвсем сам. Самотата беше прекалено относителна, че да се разсъждава над нея. Можеш да си сам и да се чувстваш по-пълноценен от всякога. Лошо е когато си сред хора и чувстваш самотата. Тогава вече идва ред и на отчаянието, но Кали не беше изпитвала чак тази форма на самота, за да се намеси и отчаянието.
Когато Сам й предложи да поплуват, Кали отвърна с един заинтригуван поглед. Той шегуваше ли се, или наистина предложи това? Е, богинята разбра това, когато демонът захвърли блузата си настрани. Примигна няколко пъти с дългите си и извити мигли, след което Сам успя да забележи как Кали кимва съвсем леко с глава. Пое ръката му, усещайки топлината на дланта му до своята без да се притеснява ни най-малко и се изправи. Махна презрамките на тънката си рокличка и миг след това нежния плат се спускаше стремглаво надолу, галейки кожата на богинята, докато не се свлече напълно в краката й.

Demon Брой мнения : 33 Join date : 13.08.2012

Богинята пое ръката на Сам и се изправи. След миг роклята падна в краката й. Демонът несъзнателно спусна поглед по полу-голото тяло на Кали. Изваяно, достойно за богиня.
Поклати отрицателно глава и процеди през зъби нещо от рода на "Сатаната ме мрази..."
Бързо я погледна в очите, осъзнавайки, че е разбрала думите му. Неловко. Обърна се с гръб към нея и се загледа във вълните под себе си, надявайки се бързо да забрави, или поне да не обърне внимание. Поразходи се към другата част на камъка и забеляза, че разликата във височината бе трийсетина метра. Обърна се към Кали и я повика.
- Ще те чакам долу... - засмя се и симулира падане от скалата, след което се гмунта в дълбочините и достигна с ръка дъното. Докато изплуваше усети вибрациите на събеседничката си, която току-що бе решила да скочи. Не бе нужно да показва главата си, за да научи къде точно се намира богинята. Заплува към нея. Не му бе нужен въздух. Добре де, нужен бе, но не и в следващите петнайсетина минути, така че спокойно се покоза, след като я достигна.
- Водата е приятна, не мислиш ли... - усмихна се топло демонът.

Goddess Брой мнения : 279 Join date : 09.08.2012

Кали погледна към празното място на скалата, където допреди малко седеше демонът и се усмихна, поклащайки глава. Приближи се към ръба на скалата и погледна надолу, като за миг затвори очи. Миг, достатъчен да я накара да се почувства накраяна света.. макар и да беше просто накрая на една най-обикновена скала. Миг, в който обикновените хора биха разперли ръце настрани, симулирайки онзи така запомнящ се момент от Титаник, но богинята никога не би сторила подобна глупост. Да, за нея беше глупост. Действие, лишено от смисъл, подтикнато само от една екранизация на подобна трагедия, като потъването на кораб.
Скоро Кали скочи. Отвори очи секунда след като се понесе надолу към водата. Усещаше вятъра покрай себе си, беше прекрасно чувство. А това свободно падане надолу.. Уникално, несравнимо. Макар и продължило секунди, Кали можеше да го опише с толкова думи и епитети, че в представите на хората да изглежда безкрайно. Именно след тези няколко секунди тъмнокоската беше под повърхността, обгърната от солената морска вода, стискайки очите си, докато не се показа на повърхността на водата. Едва тогава ги отвори и приглади мокрите си коси назад.
Сам сякаш се показа от нищото. Кога беше успял да достигне до богинята?
-Да, определено е приятна - потвърди думите му Кали, като заедно с това кимна лекичко с глава.
-Ами ти откъде излезе, не беше ли по-далеч? - учуди се богинята на завидно добрите умения на плувец на Сам и докато докарваще една престорено намръщена физьономия го пръсна лекичко.

Demon Брой мнения : 33 Join date : 13.08.2012

Впи поглед в искрящите й очи, заслепен от зашеметяващите извивки на лицето й.
- По-добър плувец съм, отколкото предполагаш.. - усмихна се и й намигна, като в следващия момент усети нежното докосване на водата, с която го бе опръскала богинята.
Демонът се гмурна веднага, откривайки гледка на тялото й под водата. Доплува още по близо до нея и започна плавно да докосва с крайчеца на пръстите си талията на Кали. В комбинация с допира на водата, богинята изпитваше едва ли не гъдел. Сам показа главата си на повърхноста, намирайки се на сантиметри от възлюбената си. На лицето му отново се появи онази ослепителна усмивка, като секунда след това замахна леко с ръка, потапяйки пръстите си във водата, и й отвърна с една дребна вълничка, разбиваща се в алените й рамене.
Отпусна се.
Вероятно водата бе единственото нещо, което можеше да го разсея от мислите му. Не случайно това бе нещото, което изникна в главата му. Знаеше, че допира на водата не можеше да се сравнява с Нейния, но все пак това бе единственото, което бе способно да го отърси от всичко и да го накара да се отпусне.

пс - извинявам се за краткия пост..

Goddess Брой мнения : 279 Join date : 09.08.2012

-Изгубила съм тренинг, това не говори добре за мен - констатира богинята и леко поклащайки глава неодобрително, се засмя тихичко.
В действителност тя никога не беше харесвала чак толкова много плуването, макар че можеше да плува завидно добре. Все пак това разваляше така меката й и гладка коса, а на Кали товакосата й да изглежда зле, или тя самата да не е перфектна, беше немислимо. Именно затова не харесваше особено много да прекарва времето си във водата, вредкитедни, в които беше решила дасе отдаде на блажено мързелуване на плажа. Стоеше с часове, съзерцавайки морето, а най-вероятно минаващите я мислеха за някоя току-що избягала от психодиспансера. И все пак това да се носи по водата беше едно несравнимо удоволствие, така приятно.. Е, всъщност.. имаше и едно далеч по-добро удоволствие, но да не се откъсваме от същественото. Последното, за което богинята можеше да мисли беше секс. Добре де, може би не чак последното, но да продължим за водата.. Беше приятно топличка под галещите повърхността й слънчеви лъчи и леките вълнички навяваха мисли за спокойствие. Спокойствие, което напоследък беше обзело душата и на мрачната богиня, противно на представите, че може да мисли само за смърт, мрак и разрушение.
-Успя ли вече да отркиеш някоя, с която да споделиш част от вечността? - попита го Кали тихо, понеже Сам беше достатъчно близо до нея, за да я чуе.

П.П.: Не е важно количеството, а качеството ; ))

Demon Брой мнения : 33 Join date : 13.08.2012

Сам замлъкна. Лицето му доби още по блед цвят, а погледът му се смрази. Обърна й гръб, за да скрие притеснението си.
- Не... - каза тихо, опитвайки да скрие носталгията в гласа си. - Няма да открия такава скоро, струва ми се... - изрече лъжата с какпа болка.
Обърна се отново към Богинята и се усмихна.
- Ами ти? Или смяташ да прекараш в самота края на дните си? Образно казано, разбира се... - попита, потапяйки главата си във водата, като веднага след това отново я изкара.
Не знаеше какъв щеше да е отговора й. Знаеше само, че няма да бъде този, който изгаряше да чуе. Знаеше, че за любимата си е просто познат, просто демон, който бе мяркала няколко пъти. А разбереше ли за чувствата му, най-вероятно щеше да го разкара от живота си и Сам нямаше да я види никога повече. Това го влудяваше. И бе единствената причина, поради която тя не знаеше.

Goddess Брой мнения : 279 Join date : 09.08.2012

-Хей, заеми с това по-бързо - скастри го богинята на шега и се усмихна мило.
-Никога не знаеш колко скоро ще е твърде късно, може да изпуснеш всички шансове, които живота ти поднесе - добави Кали малко след това, замисляйки се над собствените си думи. Тя самата бе изпуснала толкова възможности, а сега съветваше другите да не си позволяват това да се случва, защото би било една от най-големите грешки в живота им. Хубавото беше, че не знаеха миналото й, в противен случай биха приели думите й за някаква шега. Да, беше добре, че нямаше живи индивиди, които да знаеха прекалено много за нея. Всички бяха мъртви, някои дори по нейна вина. Но всички виждаха в нея убийца, а тя не беше точно тогава. Освен на смъртта, Кали беше повелителка на Времето и Промяната, нищо не можеше да е вечно. Всяко нещо имаше своя край и Кали се грижеше именно за това.
-Самота ли? Като ме хване шизофренията никога няма да ми е самотно - пошегува се богинята, макар и без да се усмихне. Осъзна, че Сам има право. Тя беше потенциална жертва на самотата, ако продължаваше така. Но какво можеше да направи, а и в повечето случаи сама се чувстваше повече от добре.
-И аз не съм открила никой, не си само ти... Може би проблемът е в дупето ми, голямо ли е? Ама повечето го харесват..значи аз самата съм причината - засмя се Кали, повдигайки рамене.

Demon Брой мнения : 33 Join date : 13.08.2012

Демонът се засмя. Умело прикриваше факта, че бе способен да убие с един замах всеки, който се опита да нарани Кали по какъвто и да било начин. Разбира се, оставяше я да прави каквото искаа. Оставяше я да се влюби в друг, дори не възразяваше. Смяташе, че ако тя го отблъсне, ще може да се върне към живота и болката ще продължи по-кратко. Надяваше се да продължи по-кратко... И все пак се страхуваше.
Приближи се и се усмихна.
- Който и да е избранникът ти... не бива да се интересуваш от мнението му за външността ти. Обръща ли внимание само на това, значи те ползва за играчка и не знае какво се крие в теб. - каза, след което съвсем несъзнателно повдигна ръка и нежно погали лицето й. - Трябва да те познава. Да чете по очите ти... Да усеща тъгата в смеха ти... Да забрави за всичко и да желае Теб, не плътта ти... - каза тихо и се усмихна.
Едва в този момент се осъзна отдръпна ръката си от нея.
- Но едва ли аз съм този, който трябва да ти чете лекции... - поклати глава.

Goddess Брой мнения : 279 Join date : 09.08.2012

Ръката на Сам върху лицето на Кали и думите му я накараха да се замисли. Идеше й да се дръпне назад, притесняваше от това отношение. Не искаше да се окаже, че Сам изпитва някакви по-осбени симпатии към нея, защото тя беше.. тя беше Кали. Едва ли можеше да предложи на когото и да било нещо, освен обикновено приятелство. Дори не знаеше дали иска да открие някой, на когото да може да предложи повече. А Сам го приемаше като добър приятел, с който рядко се засичаше, но беше достатъчно добра компания, че Кали да няма нищо против случайните засичания да зачестят.
-Хубави думи - каза богинята и се усмихна.
Не планираше да изрече това на глас, но преди да си го помисли вече го беше казала. А и нямаше как да стои и просто да гледа тъпо. Най-малкото щеше да е грубо.
-Ако продължиш ще взема да се изчервя.. няма да си отива с цвета на банския ми - пошегува се Кали, посочвайки към кафявата горна част от [You must be registered and logged in to see this link.] си.
-Току-виж съм те извикала и на бис - каза Кали и кимна с глава, като миг след това се засмя, поглеждайки към Сам.

Demon Брой мнения : 33 Join date : 13.08.2012

Демонът се усмихна, заслушвайки се в красивия смях на събеседничката си.
- Не ми го причинявай, моля... Подобни моменти идват само веднъж в живота. - засмя се и я опръска.
Потъна дълбоко под водата и заплува нанякъде. Странно, но точно на този плаж Сам бе видял няколко изключителни редки вида морски риби. Зелени, лилави, пъстри... бас хващаше, че учените още не ги бяха открили.
И ето, че няколко подобни риби плуваха под него. Той събра длани, хващайки една от тези дребни рибки, като разбира се й остави място да се движи свободно. Върна се при Кали.
- Странно е да го чуеш от някой като мен... при положение, че съм дете на Ада, но... Добра работа сте свършили. - усмихна се и повдигна ръцете си, така че рибката да усети въздуха на хората.
Люспите й искряха във феерия от цветове - жълто, червено, лилаво...

» The Beach Rocks.
» Beach Boardwalk.
» Pacific Beach.
» Lonely Beach.
» Beach Volleyball.