Angels in PARADISE Motel: преди няколко седмици

В стаята се носеше само тихото ми похъркване,докато не се роди досадното бучене на муха.Приносът на дразнителя успя да ме събуди,но както изглежда,той остана доловим само за моите уши.
Извърнах глава и това,което видях е,че Агнес спеше дълбоко.Не можех да кажа,че аз не съм по-малко изморен,но не биваше да уталагам собственото си недоволство,като събудя и нея.Наистина и в тази секунда осъзнах,че понякога се отнасям с голяма доза нехайство и пренебрежение към нея,докато в повечето случаи,когато аз и тя,присъствахме в едно изречение-какъвто и да беше поводът за срещите ни,най-често,не отдавах никаква почит и благодарност,за това колко пъти ми е помагала.Колко пъти съм имал нужда от неща,които се трупаха в листата със задълженията ми към нея,и тя се отзоваваше,а още не бях намерил подходящото време и място,за да кажа поне едно благодаря.Това момиче беше ангел;не,забравете теориите и фактите,аз също се водех за такъв,но едва ли някой имаше толкова добро сърце и да прощаваше и мълчаливо да преглъщаше пропуските,с лекотата,с която го правеше самата Агнес.Жалко,че предпочитах да го опазя в тайна,но аз се възхищавах на тази млада и крехка жена,възхищавах й се: можех да се закълна,че не познавам втора такава,имаща правото повече от всеки друг да носи ореол около главицата си и надявах се някой ден да събера смелостта и да го заявя гласно,без да се двуумя и щях,макар понякога тя да можеше да бъде и доста досадна.Ако не е и обсебваща.
Например,каква беше причината,напоследък да настояваше толкова често за свижданията ни:спомням си,че в началото на познанството ни,характерите ни не си паснаха особено и избягвахме да разговаряме,най-вече,защото правехме ли го,винаги опирахме да там да се критикуваме.Онова,което може би ни свърза помежду ни е факта,че не обичахме да се привързваме прекалено и рано или късно постоянството ни омръзваше: най-често бяхме сами,дали бяхме имали и три сериозни връзки,от както бяхме изпратени на земята с мисия.И стигаме до тук,до това,което ни свързваше днес-самия копнеж да утолим моментните,внезапно пламнали желания,които колкото и да се опитвахме да скрием,рано или късно се обаждаха.
Странното произлизаше от това,че уж се дразнех,но до сега не се беше стигало до там,че да отклонявам или отказвам предложенията й да се срещнем и да легнем заедно.Случваше се тук и там,много пъти у тях,от както и аз дойдох в Мистик Фолкс;веднъж дори останах под покрива и за няколко седмици,защото така или иначе не се наемах със задачата да си търся свое жилище.Онези дни го ударихме на разврат и дали се събираше и ден без да сме правили секс.Сега лежахме,увити в чаршафите на мотел-нещо на средно ниво,в който бях отседнал,видял се в пара,защото обикновенно,когато го бях закъсал,оставах в колко по-долнопробни и плуващи в нечистотия дупки поне за нощта.
Агнес беше светица в сравнение на моя начин и стандарт на живот и се чудех,как така все още продължаваше да ме издържа.Забелязах голите й рамене и бързо придърпах още от завивката,за да ги покрия.Наблюдавах лицето й още малко,след това по най-дискретния начин станах от леглото.Срещнахме се по обяд,както гласеше уговорката ми,хапнахме и после дойдохме направо тук: нямах представа за времето,но знам,че не беше добра идея да отделям такова за следобеден сън.Макар и натрапник,можех да съм благодарен на насекомото,че бе успяло да ме пропуди.Това обаче не значеше,че ще ми попречи да се отърва от него.
Пуснах тялото на мухата,от което не остана почти нищо,в тоалетната,след като наложително трябваше да я посетя след неследеното количество бира,което погълнах,а когато се върнах в стаята,заварих Агнес с полуотворени клепачи и сънена усмивка,облегната на лакът.
-Защо не поспиш още малко?..Има време докато се наложи да излизам.

Наредих си да не извъртам очи,когато Агнес ме посрещна с обичайния укор,колко мрази да се събужда,а мен да ме няма наоколо.Напънах се и за моя изненада,не ми коства кой знае колко усилия,дори ми стана приятно след като игриво се засмях.Не ме заболя,нали?!
Забелязах блясъка в очите й,докато,все още,не мърдах от мястото си и начина,по който измери с поглед,голата ми гръд и тяло,но най-вече нея,ми причини неудобство..Не можех да разгадая поведението й,макар да имах някакви обяснения,но Агнес,нима можеше да падне чак до там?Заслужаваше много повече,всичко,което не беше за пренебрегване,особено след като персона като мен,не можеше да й даде и най-необходимото.А това,че се въргаляхме в завивките не можеше да покрие и да бъде достатъчно за дама като нея-умна,решителна и не на последно място,много красива,което би било добре дошло за някой също толкова образован,спретнат и идващ от заможно семейство човек.Принцът на бял кон за всяка жена,трябваше да прави и струва,за да я накара да се чувства пълноценно,а не да е такъв,който да й носи само болежки.
-След като настояваш.-с мека усмивка пристъпих напред и се разположих по гръб,като тя побърза да ме посрещне.Долових,че няколкото минути по-рано,не й са се сторили достатъчно,може би и аз имаше какво още да дам от себе си,но въпреки това,кротко само притворих очи,докато тя милваше главата ми с ръце: пръстите й се стелеха по страните ми и разрошваха косата.Сетих се,че страшно се наслаждаваше,когато притисна наболата си брада,до кожата й,докато устните ни се сливаха в изпепеляваща целувка.Първоначално странях от пламенноста им,но впоследствие тя надделяваше и аз поддавах: като че ли искаше да изживяваме тези моменти пълноценно,което пак носеше своята странност и,както смятах аз,голяма доза нередност.
-Какво стана с плановете ти за университета?-попитах по едно време.За моите копнежи,животът й наистина да се стече в най-добра за нея посока,вече споменах,но друго беше дали сама щеше да се насочи към пълноценното му изживяване.Едва ли,ако продължаваше да се среща с личност като мен.Погледнах я накриво,докато тя се усмихваше виновно.-Да не би да си се отказала?
Изстенах,показвайки неодобрението си,че още не е решила най-накрая да се запише.

Реших,че ще отклоня вниманието на крехката Агнес от посоката,в която упорито се беше насочила самата,с приказки и странно,че не се получи,защото тя беше общителна и стига да задавах още въпроси,щеше да се увлече.Накрая,дори нямаше да се налага да се хабя,защото щеше сама да се впусне да разправя,каквато си беше бъбрива.
Искаше ми се,надявах се,но не и днес,макар да си струваше да я обстрелям с всичко,с което разполагам,а тя на свой ред го правеше с милувки.До този момент резултатът вървеше в нейна полза,обаче нямаше да се спра до тук.
Като за начало трябваше да спра да се поддавам на играта й,несъмнено се държаше като детенце,което е толкова разглезено,че ще направи и невъзможното,за да получи онова,което му е щукнало.Или бях наистина слабохарактерен или това невинно,само на пръв поглед,създание,умееше да си служи с тялото си доста добре,ако не и повече от това.Най-вече ме съблазняваше с целувки,които до такава степен нажежаваха моето тяло,че след време изгубиха изобщо правото да се наричат такива: постепенно променяната тактика,успя да ме обърка и замае,ето защо,когато ръцете ми бяха готови да оковат мятащата и гърчеща й се снага,бях разтърсен от силно усещане,което ги отказа,преди да съм го направил.Очаквах всеки момент,третирането на гърдите ми с езичето й,да приключи и тогава в употреба да влязът и пръстите й.Умееше да прави момента запомнящ се,а можех да се обзаложа,че само чакаше да изтръгна набъбващо отчитане за случващото се на устните ми,за да може и тя да помни тези минути завинаги.
Ядосах се на себе си,но в следващия миг се запитах,нима можеше да бъде иначе.Когато ме попита,забравила изобщо настойчивостта ми да говорим за нещата от ежедневието,въпросът й отново се връщаше към това,което моя милост се опитваше да избягва непременно-именно какво точно има между нас.
Спрях да се боря,но все пак,да не й пазволя дълго да ликува над случайността,че е надвила,залепих устата си за нейната,в противен случай,в стаята щеше да отекне силното ми стенание.Бързо я дистанцирах от себе си,обхванал главата й в шепи,но не успях да си спестя гледката как самодоволно се подсмихва.
-Мислех,че си...Мислех,че си въобразявам,молех се да е така,но,Агнес,ти наистина се вманиачаваш.Погледни се: на толкова крехка възраст,а се държиш като някоя застаряваща нимфоманка.Толкова ли си променена,че дори вече няма за какво да си говорим?Как общуваш с останалите си приятели?
Познаваше ме като човек,който беше по-скоро мълчалив тип,но от време на време говорехме за нещата,които ни се случват.Поне така беше преди.

Гледах невярващо към вратата,където тя изчезна: по принцип във фоайето беше тъмно,независимо навън дали е ден или нощ и след миг петното светлина,което навлизаше там от банята,изчезна,когато тя се затвори в плочкеното помещение.Целеше ли го,не можех да знам,за това ли живееше,още по-малко,но Агнес отново успя да ме накара да се почувствам виновен и ако щеше да я спре да го прави веднъж завинаги,най-сетне щях да й позволя да разбере,способен съм на това.Не мисля,че стратегията да изглеждам корав и духовния ми свят да остава с впечатлението за недостижим за околните,помагаше в тези случаи.Мисля е време да върна думите си назад и спра да наричам Агнес Робъртс ангелче: момиче-съкровище беше тя,но на човек като мен,характерът й в повечето пъти идваше голяма лъжица за моята уста.
-По дяволите.-изпъшках и го повторих още няколко пъти,току виж се почувствам по-добре.Уви,това не ме спря да ритна едно от цветята,което кротко си стоеше в саксията в ъгъла и което беше тук да радва посетителите,както се очакваше и мен.
Имах отговор за целия поток от думи,с които ме обля,а ми...Отново ме осъди,разбира се.Винаги се стигаше и до там,всеки път,да изтъкне недостатъците ми на показ.Може би наистина да съм емоционален инвалид,да,такъв съм,но едно ми кажете,имаше ли душа без каръци и предимно,какво толкова се стремеше да промени точно тя?!Всичко,което се явяваше като възможен отговор,на тази безкрайна дилема,чиито семена Агнес не пропускаше да остави,бяха небивалици и абсурди,невъзможности,както и да ги погледнеш.Да не забравяме,че тя беше тази,която се обади и аз се отзовах,въпреки споменът как свършиха нещата последния път.Най-добре беше ако й кажех,че не искам повече да се виждаме,щом идеята вече не е,да правим секс и да не спираме,докато не се заситим.
Нахлузих тениска през главата си,разпилявайки вида си още повече.Без да бързам облякох и панталоните си и когато приключих,отчаян се сблъсках с образа си,отсреща в огледалото.Физиката ми не беше важна и беше безрезултатно отделеното време да се взирам в него,защото то нямаше да покаже ликът,на онова,което живееше отвътре.Понякога хората осъзнаваха,че не са перфектни,но по-вероятно рядко да признаваха за грехотата на действията си и за по-лесно приписваха вината другимо.Не проумявах и наистина сигурно трябваше да бъде изобретено огледалото,в което да се отрази душата ти,за да мога да започна да мисля като Агнес: случваше се да бъркам и с другите,но в кантактите ни,според нея,винаги аз съм този,който разваля всичко.
Мина предостатъчно,а сблъсъкът на водният порой капки,за среща с пода в банята,не спираше.Нима трябваше да й напомням,че ще излизам по-късно и ще трябва да остане топла вода и за мен,но все пак реших да запазя самообладание и да го направя меко и спокойно.
Кокалчетата ми удариха в дървото,последвани от ехото на звука,погълнат в полупразното помещение.
-Агнес.-повиках я,а после добавих с закачлив тон.-Да не се опитваш да се удавиш там вътре?
Отговорът й не последва дори след като неистово почуках още няколко пъти и я виках по именно.Неведението пое по път,който само щеше да ме побърка и натискайки дръжката,тя поддаде-за мое облекчение не беше заключено както очаквах: когато жената беше сърдита,тя най-често избягваше поводи на мъжа да я вижда гола,да спят в едно легло и да се любят,ето защо го пращаше да спи на дивана,но тук говорехме за Агнес и при нея тези не важеха.Беше твърде убедена,повече от всичко и знаеше,че ще го постигне,но тази й преструвка,показваше че е стигнала твърде далеч.
Поотнесла се съвсем приляга на тази ситуация.
Когато влязох,тя лежеше,свлечена на пода,студена не по-малко от вледеняващата струя на душа.Нямах време да стигна кранчето,а директно измъкнах тялото й извън обсега на водата,на свой ред ставайки мокър до кости.
-Чуваш ли ме?-изфъфлих,плюейки вода и оковах вратлето й с длан,която все още не беше изгубила топлината си;пулсът й се долавяше и трябваше допир,иначе изключено да го чуя на фона на забързаното си дишане.-Агнес.
Дали беше припаднала наистина или планът й беше да вземем душ заедно,в този момент не можех да кажа,точно когато отвори очи.

пп: извини ме за късния репли ^.^

Отворих уста да кажа нещо,но напразно замръзнах в опита си да го сторя.Страхувах се дори да посегна да попия сълзите на Агнес,мислейки че и по този начин можех да я нараня,да я повредя или нещо по-страшно.Накрая някак си успях да се престраша,на ръба на обезумяването в задачата си да разгадая внезапната промяна в поведението й.Тя си се държеше влудяващо и по-рано,но сега и видът й плашеше и подсказваше в какво състояние се намира.
-Какво стана..?Агнес.-извиси се гласът ми и старанието ми да я спра да губи съзнание,прозвуча като болезнен стон на ранено животно.-Боли ли те...
Но Агнес пак повтори молбата си и после още няколко пъти.Гледайки я в този вид,внезапно ми се прииска да се изправя и да вървя,докато краката ми не се разкървавят,добро самонаказание беше това.Ако по-рано не бях навит да се признавам за виновен,по каквито й да е обвинения,сега нямаше и да ми стане по-добре ако отрека.Незнаех как да действам в такива случаи;имаше психики,които биха стрували и правили до последно,дори да всеят чувство на отговорност у някого,да се самонаранят и по този начин да наранят онези,които не са им отдали необходимото,обричайки ги на деховен срив.Какво се беше случило можех да разбера и след часове,знаех само,че Агнес е избрала своя начин и нищо чудно да се беше спряла и над варианта да си прерязва вените,знам ли,може и да го е обмисляла.
-По добре си пази силите.Не говори.-помолих й се и неудържимо в уплаха изхълцах.Тя също се тресеше разридана и въпреки горещите сълзи в очите,не ги откъсваше от моите.Отделяйки известно време за себе си,да се посъвзема,не много сигурен в себе си,с лекота я грабнах на ръце и с влякох хавлията на път към вратата и от там да я отнеса в леглото.Усещах горещия й дъх под брадичката и галещ участъка точто при адамовата ми ябълка,а останалата Агнес усеща вкоченена като труп.Имаше нужда да се стопли незабавно и не се и замислих да я увия още мокра в вече подменяваните днес чаршафи.Колкото успял да избърша косата й,метнах кърпата някъде в краката си,решен да я пъхна в леглото.
Стоновете й продължаваха на интервали и точно в тази секунда,един отекна в ухото ми.След това,упоритостта на Агнес се завърна триумфално,сякаш нищо не се беше случило.Отказваше да разплете захвата на пръстите си от врата ми.
-Не виждаш ли,че разстройваш и мен?-сопнах се,малко заеквайки от сформиралата се бучка в гърлото си:усещах я солена,сякаш там се събираха сълзите,които отказвах да пусна навън.-Моля те,осъзнай се и ми разкажи.
Отново щеше да повтори същото,за това я спрях още щом го забелязах: галех я по главата и бях настроен за всяка милувка,която ще я успокои и,дай боже,по-скоро да върне трезвеността й.Внезапно ми щукна и с цялата нежност,на която бях способен,докоснах устните й със своите в целувка,която траеше един миг.Премигнах,надигайки леко глава и под зоркия й поглед,който следеше ставащото,прилепих челата ни едно до друго.
-Никъде няма да ходя.

Ако една от догадките по какъв начин е пострадала,да беше вариант,в който си е ударила силно главата,бързо зачеркнах това предположение,защото изнемощялата Агнес си се държеше като по старому.Плачът и,до известна степен,съпътстван от ненормални реакции и движения,се обезсмисляше,защото момичето пак го прибавяше в старанието си осъзнато,стига да й донесе онова,което иска.Признавам,много ме изплаши и макар да идваше на себе си и старата песен да започваше на нов глас,не й се ядосах.Провирах пръсти през мокрите й кичури,допринасяйки както за нейно,така и за свое,спокойствие,а в отговор на изказването й,стиснах устни: обикновенно,когато някой ми направеше комплимент,намирах за съвсем нормален факта,че веднага ме обладава неловко чувство и в първите секунди запазвах мълчание;а с присъщия обожаван и изпълнен с възхита начин,по който ми поднасяше ласкателствата си и гледаше на мен,Агнес беше човекът,накарал ме да почувствам свян,несъизмерим с такъв от когато и да е било.
-Може би имам известнен физически потенциал,но толкова,че ще е незначителен.-преобърнах всичко,за да изкнамеря ведростта,с която поднесох думите към устата си.Разсмях се и поклатих глава,осъзнавайки че отговорям така-не беше присъщо за мен да претендирам с лицето си и във всяко свое начинание,принуден да работя и да се конкурирам,давах да се разбере,че не успявам заради това.Омекнах при вида на блестящата й усмивка и искрящите й шоколадови очи,приели как се изразих.Още не бях изпъдил напълно засрамването си и като че ли това поддържаше огъня на положителната емоция у нея,който пламна само преди секунди,след проляните сълзи-буквално прескочи от едното настроение-в другото,което нямаше как да не ме изуми.
Отбягвах го,но в този миг,пак ме застигна същата мисъл.Вариантът да беше влюбена в мен приемах за абсурден,имайки в предвид това,че дори не съм давал на Агнес и повод да започне да гледа на мен така;та аз се отнасях с нея доста незаслужено понякога и се опитвах да разбера как успяваше да не се гнуси да продължаваме и дори само с телесните наслади.Да задълбочим нещата и да ги обменим в чувственост щеше да е още по-недопустимо и нима беше склонна да падне до там,след като имаше и случаи,в които съм я третирал,дори не и като приятелка.
Оставих на Бог,най-подходящия,който да ме съди и който,както изглежда,също допускаше грешки,щом бе облагородил мен,въздигайки ми сред ангелите на своето небесно царство.А може би пък,грешката му основно се дължеше на това,че е позволил да прекарвам,както в стария си живот,повече време на земята и щеше да ми прости,след като вината е и от части негова.Отскубнах се от задълбочените си размисли,подарявайки вниманието си на необлечената девойка,която не спирах да оскърбявам ден след ден,в леглото.
-За това ли ме харесваш толкова,Агнес?Защото ме намираш за красив?-сериозно засегнах въпроса и спрях дланта й,която галеше рамото ми до момента,задържайки я в своята.-Твоята хубост е очевидна и не ми е безразлична,но не се явява основен мотив да гледам на теб различно от начина,по който си обещахме един на друг не много отдавна.Приятели сме,нали,и преспивайки заедно,така си помагаме-сами сме по една или друга причина,а когато човешките пориви стават твърде нетърпими ги облекчаваме заедно,правейки си тази голяма услуга.