Понеже има един разказ, който ми се върти в главата, а довечера вероятно няма да мога да седна и да го напиша и предполагам, че до събота и неделя ще е готов, ето малко стихчета. Дано ви харесат.
Самодива
Очите и във мрака ме зоват,
целувките и пият мойта сила.
Танците и много като мен ще погребат,
със тях безчет съдби е тя пленила.
Снагата свети с бледа светлина,
дори луната побеляла е от завист.
Самодивата пристъпва във нощта,
лилаво-нежна като аметист.
В нозете и живота свой поднасям
душата си във жертва и принасям.
Красота
До болка ти повтарях колко си красива,
ала всички мои думи вече прах ги покрива.
На мене не повярва, в заблуда се оплете.
От огледало старо крив образ предпочете.
Боли ме да те чувам как казваш, че си грозна.
Сама да се натъпкваш в черупката помпозна.
Нима си толкоз сляпа и глуха за душата?
Душа която крие същността на красотата.
Минаха години и за мен забрави.
А думите ми вече от старост са корави.
Изконния им смисъл стопи се като восък,
а аз останах съм - за красотата просяк.
***
Боли ме да те гледам от далече,
моя дългокоса хубавице.
Снагата ти на самотата обрече,
моя източна царице.
В очите ти душата си загубих,
цвете мое, нежно и опасно.
Младостта си аз по теб погубих,
ала не зърнах нищо по-прекрасно.
Сега стоя пред тебе пуст и празен
премазала си мъжката ми сила.
Без теб животът е напразен,
смили се и бъде пак моя мила.
На мен ми пука!
На кой му пука, че земята стене,
под боклуците на нащо време?
На кой му пука, че децата мръзнат в мрака?
На кой му пука за чадата на войната?
На кой му пука за милионите вдовици?
На кой му пука, че всеки ден умират птици?
На кой му пука за сираче кривогледо?
На кой му пука, че го пасат като говедо?
На мен ми пука, че съм се родила на земята!
На мен ми пука, че умират хора във войната!
На мен ми пука, че дечица плачат в мрака!
На мен ми пука, че като стадо ни пасяха!
На мен би пука, че света е тъй свиреп!
На мен ми пука! А на теб?
Фантазия
Там фантазията среща реалността,
Въображение се стапя в безразличие.
Това е моят свят, където мисълта
разбива се в човешкото двуличие.
Ела със мен във гъстата гора
Създадена от моята фантазия.
Нека избягаме от реалността
в красивото магично многообразие.
Аз съм тук! Ела при мене ти
в замъка с въздушните стени.
Във принца превърни се ти,
но не от тези, тъй наречени „чаровни”.
Тук няма граници, пространство, време.
Ключът е нашата мечта, развяваща всяко бреме.
Ступор
Остри нокти плътта ми разкъсват.
Леден огън припламва в нощта.
Бледи сенки проблясват във мрака.
Черни гарвани искат да полетят.
В легло от тръни лежа неподвижно.
Убиват ме бавно, аз просто стоя.
В ума ми крясъци блъскат се силно.
В устата заглъхват и само мълча.
Само очите ми помнат искрата,
с която до скоро цяла пламтях.
Детска любов
Нервно потропват боси ккрачета,
звучно отеква смях на деца.
Есенно слънце в мрака изстива,
влюбени жабки квакат в нощта.
Топлото лято отива си вече,
остава ми само спомен красив.
Ухае на свежо младата есен,
да върна искам, мига щастлив.
След лятото
Тук вие тъжно бурното море,
пустее плажът без чадъри и шезлонги.
Няма слънце в сивото небе,
а само пясъкът летните туристи помни.
Търкаля се по дюните боклука,
изхвърлен от сърдитото море.
Зима бяла на врата чука,
за да покрие житното поле.
Свобода
Дъжда в косите ми силно се впива,
стъкло петите ми болезнено пробива.
Аз тичам без да погледна назад
ти за мен си прокълнат кръговрат.
Не чакай от мен да ти кажа дума мила,
аз нямам нужда вече от твоята "закрила".
Без твоите окови бягам към своята съдба,
аз не желая нищо друго освен свобода.
Не ме кори и моля те не ме съди.
За моите криле ти палач не бъди.
Аз имах нужда в небето да полетя,
а за мен любовта ти бе като земя.
Индекс 
