Когато 2 богини мерят сили.

Сънищата са онзи свят където можем да бъдем себе си лишени от оковите на трезвото и будно съзнание. Там няма граници, немя стени, няма гравитация. Там можем да летим наравно със сияйните звезди и да прескочим онази тънка граница, която ни дели от съвършеното и пълно спокойствие. В един сън можем да се отдадем на онова, което наистина желаем без да се притесняваме, че ще бъдем осъждани за това. Ала какво става, когато едно божество сънува? Ами две?
Калина спеше в меките завивки и сънуваше или за да сме по-точни Мора използваше нейното съзнание, за да опита от простичката радост на съня. Ала както става в подобни ситуации нещо се обърка. (Да живее закона на Мърфи!) Невъзможно е две велики съзнания да близко едно до друго и рано или късно да не се засекат в света на сънищата. А там всяка загуба може да е много по-страшна от реалната...
Валеше дъжд. Топъл летен дъжд, който попива в сухата земя носещ аромат на живот и свежест. Но какво място има идна богиня на зимата там? Истината беше, че това бе един спомен на Калина, от който Мора не можеше да избяга. Спомен за зелена гора пазеща ревниво своите тайни и допускаща само ония чиито душа и сърце са чисти. Мора пееше... Е, по-скоро с гласа на Калина, защото нейния щеше да прогони всичко живо от гората, дори и дърветата, но идеята си оставаше същата. Тук можеше да се усети по-жива от всякога. Тук можеше да се усети могъща и най-важното ЧИСТА.

Страшно е да си всемогъщ. Можеш да имаш каквото си поискаш само с махване на ръка, но го няма чистото удоволствие от стремежа и еуфорията от заслужения успех. Имаше една песен, в която се пееше как дявола плаче и дави сълзите си в спирт. И не защото доброто тържествува, даже напротив, а защото всемогъществото е излишно в един свят където хората сами се нараняват лишавайки го от изконното му право. Все едно е очаквал да излезе срещу Челси, а излиза пред младежкия запасен състав на малко селско отборче. Ето това е проблема, когато си всемогъщ - нямаш достойни противници. Няма никой, който да не пада на колене пред нозете ти в момента, в който махнеш с ръка. По-интересно е обаче какво става, когато двама всемогъщи се срещнат.
Гласът на Калина замлъкна и Мора обърна поглед към гостенката в съня си. Не случайно изгря слънце. Кали не харесваше нещо да разваля външния вид. Винаги е била много суетна, ала когато си богиня на смъртта и зимата външния вид е последното, което те вълнува. Богините се гледаха дълго сякаш всяка преценяваше силите си. Накрая много бавно и със страховито спокоен глас Мора проговори.
- Добре дошла, Красавице! - Последната дума бе изплюта като обида. Смъртта винаги е грозна и не вярва в такива лиготии като красота и суета... Ала щом ги зърне не пропуска възможност да се заяде, както интелигентно момиче се заяжда с плиткоумна, но адски красива блондинка.