Имение ,,Толедо"

Заглавие: Имение ,,Толедо" Сря Авг 15, 2012 9:57 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
Пръстите ми обвиха кръглата дръжка на врата и с едно леко побутване от моя страна се чу леко скърцане и вратата се разтвори. Бавно влязох в имението и се огледах. Беше толкова странно. Призрачно. Всички бляскави, скъпи мебели бяха покрити с дебели наелони..от онези които можеш да пукаш. Като малко дете много обичах да си играя с тези пукащи наелони, но сега те бяха невзрачни. Всичко ми се струваше толкова странно и далечно. Сякаш..докосвах се до тези спомени от миналото, но единственото което виждах беше, протъркания паркет, покрит с дебел слой прах. Толкова много спомени, а аз мислех за честотата на апартамента. Ядосвах се сама на себе си, но знаех, че така или иначе нямаше хубави спомени. Това просто беше поредната къща, обитавана от духовете на миналото. От моите духове. Бях ходила в много семейства, само за да мога да изпия кръвта им. Но това семейство. Още помнех очите им когато..когато. Строполих се на пода и около мен се надигна голям облак прах. Очите ми се напълниха със сълзи. Бях ги убила. Единствените хора които някога бях обичала. Единствените..Луси..Татяна и Матю. Защо им го бях причинила.
Кръв.
Ето това проклето нещо ме караше да правя всички тези животински неща. Толкова години. Години които..не същестуваше такова числ А все още не можех да се контролирам. Животинското в мен беше по- силно от всичко друго. Дори и сега когато се обвинявах, заради първичните си инстинкти кучешките зъби ме наболяваха и осещах напрежението във венеца. Стиснах ръзете си в юмруци и с всичко сила ударих с тях по пода. Аз бях виновна. Нямах воля. Нямах. Нямах. И все още нямам. Аз съм животно. Трябваше да го приема. Най- добра приятелка когато искам да убивам. Най- добра за една вечер когато съм жадна. Ставах всичко това когато изпитвах нужда. А тези хора..
Наивни. Вярваха ми. Все още не ми се вярваше, че нищо е бяха заподозряли. Но да кой би заподозрял, едно крехко червенокоса момиченце. Кой!? Никой! Аз бях по- бърза, от гепард. По- силна от слон. В съчетание с тези качества плюс гъвкавото ми тяло аз бях перфектният убиец. За това бях създадена. Да измъчвам. Да убивам. Всяко дишащо същество за мен беше купчина кокали, месо и..и...кръв.
Страх.
Болка.
Тъга.
Щастие.
Нищо от тези неща не съществуваше за мен. Аз бях в перфектно равновесие. Не обичах, не мразех. Просто убивах. Хлъднокръвно. Без да мисля. То е по- сино от мен. И сега когато отново съм в тази къща. За парви път изпитвах..нещо. Но не знам какво беше то. Не знаех. Но нещо в стомаха ми се преобърна. Но точно когато понечих да сложа ръката си на плоското си коремче, влезе тираджията който бях наела да изнесе мебелите. Кимнах му леко и седнах като малко дете на едно вехто килимче докато го гледах как спомените ми отиваха на боклука. Но това трябваше да стане. Така трябваше.
Убиваше за да не бъде убит.
Това беше това което ме крепеше през целия ми съзнателен живот. Съзнателен. Моят отдавна не беше такъв. Сега ме крепеише кръвта тя беше единственото..истинско, нещо. Нещото което ми даваше миг спокойствие, на наслада..