Малкият водопад.

Да си част от семейство Григорий не беше лесно. Едно от най-властните семейства ангели, а всички ме гледаха като разочарованието на семейството, само защото имах човешко в кръвта си. Никой не ме попита дали искам да живея като човек, автоматично всички решиха, че ангелския начин на живот ще е най-доброто решение. Тези мисли ме връхлитаха, докато вървях по улицата. Бях излязла рано сутринта, обиколих целия град, наблюдавайки хората.. А и всички други същества.
Изведнъж усетих прилив на желание за втори път през живота си да полетя. Първия път, в който отворих крилата си беше съвсем несъзнателно.. и то пред вампир. Деймън Салватор беше един от малкото представители да други същества в живота ми.. Всички останали, които познавах, бяха ангели.. Но той беше вампир, и то не какъв да е, а от онези, които в началото могат да оставят в мозъка ти мисълта, че са страшни, но едновременно с това, изключително красиви.
Полетях. Разтворих белите си пухкави криле и , внимавайки някой да не ме види, полетях към гората. Затворих очи, но преди да се усетя, се блъснах в едно дърво и се озовах на непозната за мен част. Оставяйки едното ми крило натъртено или счупено, започнах да вървя и след около 10 минути стигнах малък водопад. За моя изненада обаче, именно вампира, за който си мислих по-рано, беше седнал там. Приближих се възможно най-внимателно и тихо, оставяйки удареното ми крило да се влачи съвсем леко.. Щеше да се излекува все някога..
-Ъм.. Хей? -Започнах несигурно. Трябваше да го поздравя някак.

Махна чашата от кафе до него, след което се усмихна и каза, че съм станала доста късно, което не било типично за всички от моя вид. Предполагам това, че бях хибрид, обясняваше нуждата ми от сън, както и от нормална, човешка храна. Както и много други неща, които хората правеха. Друг въпрос беше, че всички от семейството ми гледаха на това, като на "ужасно бреме"..
Седнах до него, прибирайки крилете си назад, за да не преча на това, да сме седнали един до друг. Не можех да прибера крилата си, докато не се излекуват, което значеше,че щях да остана още малко така..
-Принципно не си поспивам.. -Засмях се леко, като наклоних глава на една страна и го погледнах. Излизаше сякаш от поредното си парти.. Чудно ми беше, след като обичаше да се забавлява, какво правеше на тихо място, като това? Погледнах напред, след което се усмихнах.
-Тежко парти, а? -Попитах. Не исках подробности, а просто да завържа някакъв разговор. Какъвто и да е.
Знаех съвсем малко за Деймън. Не, че не съм се опитвала да разбера, просто от опит знаех, че не обича кой знае колко да говори за своето минало. Това беше голям проблем, защото не знаех какво обича, какво харесва.. От друга страна той познаваше мен значително по-добре. Дори знаеше от какво семейство произхождам.. Смущаваше ме някой да знае толкова много за мен, след като аз не знаех почти нищо.

Не споменаваше името ми, което ме наведе на мисълта,че алкохола и махмурлука му пречеха да достигне до голямата загадка. След като реши да влезе във водата, аз погледнах крилете си, свих ги до максимум до тялото, след което се изправих. Кой каза, че не мога да плувам, дори те да са изкарани?
-Плуване, като за сутришно занимание, звучи много много добре. -Казах, след което махнах малката си червена рокля, която се разкрояваше към бедрата. Русата ми коса беше накъдрена на големи букли. Пристъпих няколко крачки напред; бях останала по черно -бяло дантелено бельо, което създаваше изключителен контраст между бялата ми и лъскава кожа.
След още няколко крачки, направих скок и галантно се гмурнах в студената вода. Плувайки под водата, крилете не ми пречеха много; дори се движех по-бързо. Излязох на повърхността, точно зад Деймън.
-Бау! -Прошепнах в ухото му, след като изплувах един метър по-далеч и се засмях точно по този детски начин, който можеше да чуеш от дете, направило беля, за която не изпитва никакви угризения.
Усмихнах се дяволито.
-Не можеш да ме хванеш! -Добавих, продължавайки бавно да плувам към едната скала, на която се подпрях, чакайки да видя дали вампира щеше да се хване да играе с мен..

Изражението ми се промени, като веждите ми съвсем леко се сбръчкаха разочаровано. Вероятно хиляди момичета бяха искали това от него. Не, че аз бях по-важна от тях. Дори не бях в неговия списък. Необяснимо защо, това ме смути и ме накара да се почувствам зле.
Приближих се бързо до него, като се усмихнах и дръпнах боксерките му. Ако той нямаше да си играе с мен, аз щях да си играя сама, използвайки него като предмет на игра. Бързо се отдалечих, изкарвайки на повърхността боксерките му, триумфално. Подсмихнах се широко.
-Не ги ли искаш обратно? -Извиках, въпреки, че знаех, че може да ме чуе. Наклоних глава на една страна и се засмях звучно. Беше наистина доста забавно.. Беше гол.. Беше и по-бърз.. Но аз можех да летя. Всъщност не можех да летя, а можех да се опитвам да се издигна на 2 метра над земята..
Облегнах се на едната скала, като очите ми бяха впити в тези на вампира. Чудех се дали щеше да направи всичко или не го бъркаше да си ходи гол.. Както Бог го е създал. При тази мисъл се изчервих и се надявах да не се вижда от бялата ми кожа..

Тя от едната част на водопада аз от другата..мисля,че времето за баня вече свърши и трябваше да излизам.Но уви русокосата не беше на това мнение и дойде при мен и дръпна боксерките ми.Засмех се на идеята,която и се въртеше в главата.Ако си мислеше,че имах някакъв пробелм да ходя гол жеското се бъркаше.Поклатих глава и не отделях погледа си от неяния както и тя от моя.
- Ева,радвам се,че ти е забавно .. но би ли ги върнала или искаш да изляза гол ? Защото повярвам ми това,че си тук няма да ми попречи .. и също така ,това че в момента бузите ти са пламнали и изглеждаш червени като домати също няма да ми попречи .. даже се радвам за това .. - казах като започнах бавно да отивам към брега ..
- Искаш да ме видиш гол..майна там клоня,но можеше просто да м епомолиш не отказвам на такива неща .. - малко ми оставаше докато изляза на повърхността,а също така гледах и всяко едно действие на Ева ..
Какво ли щеше да направи ? Как ли щеше да реагира ако ме видеше гол пред нея ? И какво ли се въртеше сега в главата й...не исках да нахлувам така нахално,но не се знае докъде ще стигне с тези неща.

До толкова бях блокирала, че единственото, което правех, е да държа здраво боксерките му, стоейки на скалата. Той вече беше започнал да излиза и очевидно нямаше никакъв срам ..Нито от мен, нито попринцип.
Преди да успея да реагирам, той вече бе излязъл.. Напълно гол, а аз се бях озовала пред него, подавайки му боксерките му.. Бях закъсняла и то доста. Винаги реакциите ми бяха по-забавени от обикновено, но този път щетите бяха големи.. Не само, че бузите ми червенееха, като домати.. А и ръцете ми трепереха от истински срам. Бях отвърнала поглед, макар че, да си призная, една част от мен искаше да погледне. Не, че не бях виждала гол мъж никога.. Беше ми се случвало няколко пъти, но някакси морала, който беше загнезден в мен, ме караше да мисля, че да гледаш нещо такова.. освен ако няма любовен претекст, е наистина.. срамно..
Но, за бога, не можах да се сдържа и съвсем леко погледнах и това се отрази -бузите ми пламнаха още повече , сякаш цялата ми кръв се беше събрала в тях.
-Можеш да.. Да се облечеш. -Добавих, като гласът ми трепереше едва доловимо, което можеше да издаде (не, че не се виждаше) , че се боря с желанието да извикам , да избягам и да се скрия някъде.. Защо ми беше толкова.. срамно? И то предимно само покрай него..

Взе боксерките и се обу. Помислих си, че вече няма да има нещо, което да ме смути или да ме накара да се засрамя, но дълбоко грешах. Деймън се приближи, като ръката му минаваше от гърба към дупето ми и обратно, правейки кратки разходки. Беше близо до мен, а аз не можех да преценя как трябва да реагирам.
Но въпроса му предизвика още по-голям смут в мен. Попита ме дали някога съм била с мъж, за нещо повече от целувка. Истината беше, че не бях, но и си имаше обяснение за това. Семейството ми наистина ме държеше под ключ. Рядко излизах, рядко ми позволяваха да си каня приятели.. Именно за това си бях единак -момиче. Почти никой не се навърташе около мен за приятелство, а камоли за секс.
Вдигнах поглед към лицето на Деймън и се опитах да преценя какво да кажа. Преглътнах шумно, близостта му до мен ми пречеше да мисля.
-Има ли значение? -Казах накрая, правейки жалък опит да избягам от това да отговоря на зададения ми въпрос. Съмнявах се Деймън да се откаже толкова лесно. Не го познавах добре, но знаех, че не е от типа вампири или изобщо от типа същества с характер на бързо отказващи се.
За момент дори реших, че несъзнателно му бях дала отговора си. Коя жена, която вече е правела секс, отговаря с "има ли значение" ?!

Усетих как бях се озовала ужасно близо до него; беше ме придърпал и ме целуваше по врата, докато ми говори. Думоте му бяха почти хипнотизиращи. Не бях осъзнала кога крилата ми се бяха прибрали и ръцете му се разхождаха по тялото ми напълно свободно. Казваше ми, че сме само двамата, което значело, че ако нещо се случва, никой от семейството ми няма да може да ми помогне по какъвто и да било начин. Но истината беше, че не исках да бъда спасена. Чувствах, че искам да попадна в тази беда.. Нямаше значение къде щях да се озова след това.. Исках да бъда негова..
- ... както виждам не си от ангелите които се дърпат .. ангел който ще се оттаде на удоволствието ... Знаеш ли ще ми хареса много,Ева .. ако го направиш .. -Продължаваше да говори тихо, докато меките му устни се разливаха по врата ми и ме караха да изтръпвам всеки път.. Дишането ми постепенно започна да се ускорява, сякаш имаше напрежение между нас.. Мислех си, че беше нещо нормално, но едва сега забелязах, че това което чувствам беше ново и непознато за мен.
Толкова ми се искаше да се отдам на нещо такова. Знаех, че това щеше да накара семейството ми да ме чувства за още по-голям провал, от колкото ме възприемаха сега. Но, мамка му, исках веднъж да се отдам на нещо, без да се налага да мисля за последствията.
Облегнах се на тялото му, като усетих как ръцете ми се озоваха на врата на Деймън. Прехапах устна, което издаваше колко колеблива всъщност бях.
-Искам.. -казах тихо и много много плахо..- Покажи ми..
Исках да ми покаже този вид удоволствие.. Исках него.

Влязохме във водата. Отстъпвах назад, докато не усетих как водата беше до кръста ми. Не мина много време, докато не усетих, че дантеленото бельо вече не бе по тялото ми. Целувах бавно врата му, като започнах да ставам все по-дръзка, от срамежливото момиче от преди 10 минути. Имах чувството, че искам да преоткрия ново Аз в себе си, да порасна и някакси бях убедена, че Деймън.. синеокия, красив вампир ще ми помогне за това.
Обвих крака около мускулестото му тяло; ръцете ми бяха около врата му. Исках да го усетя в мен, без значение какво всъщност ще почувствам.. Дали щеше да е болка, или истински разкош.. Исках го.. Не исках повече да бъда малкото момиченце, което не може да прави грешни неща; нямаше какво да губя.
Целунах устните му, като се обърнах с гръб към него, усещах ръцете му по тялото си; нямаше по-хубаво усещане от това..
Наклоних се напред, подсказвайки му, че съм наистина нетърпелива. Той беше мой учител, а аз -негова ученичка.. Нямах никакво търпение да ме научи на всичко, което знае.. Да изкара от мен една нова "Ева", която никой никога не беше виждал.

Целуваше врата ми и ме караше да потрепвам с всяко докосване. Не се забави много и след миг го усетих.. Усетих го как навлиза бавно в мен.. Смесени емоции на болка и удоволствие ме заливаха; не можех да спра да простенвам съвсем тихо, сякаш за да потвърдя, че ми харесваше. Прехапах устната си отново, след което се приведох съвсем леко напред. Усетих го още по-навътре, което ме накара да изстена силно от удоволствие. Исках го.. Исках го отново и отново и то не само заради секса..
Облегнах се назад, като усетих как бях притисната в тялото му. Ръцете му се разхождаха по предната част на тялото ми, а моите стояха подпрени на таза му. Усещах как студената вода допринасяше за оргазма, който се надигаше в мен. Забърза темпото , което ме накара да извикам името му.
Усещах как нещо толкова непознато ме караше да го искам. Нямах си на идея дали е само, защото ми е първия, но не можех да се отърва от чувството, че той е нещо повече от вампира, който ще ме изчука и ще си отиде..
Можех ли да вярвам на себе си? Щях ли да се заблудя?