Моста

Заглавие: Моста Чет Авг 09, 2012 6:02 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Заглавие: Re: Моста Пет Авг 10, 2012 9:27 am

Самота.
Тъга.
Депресия.
Не знам какво ми ставаше напоследък. Постоянно бях тъжна и депресирана.. е може би се дължеше на факта, че не съм общувала с много от приятелите си наскоро. Нямах настроение за нищо. Преди всяка вечер бях на парти и празнувах, а сега всяка вечер съм си вкъщи и се депресирвам още повече. Толкова неща се случиха.. може би просто имах нужда да остана сама за известно време.. да помисля за всичко и всички, след като за пореден път се убедих, че любовта не съществува.. има само добри лъжци.
Дървета.
Бях заобиколена от много дървета. Просто вървях напред в гората, по-навътре и по-навътре, без да знам къде отивам. Нямаше значени. Просто исках да остана сама за малко. Няколко минути. Дали пък нямах нужда точно от обратното?! Да изляза с приятелите си и да се забавлявам?! Дори аз не знаех.. не можех да си отговоря на този въпрос. Стигнах до един мост. Бях идвала тук и преди, но беше преди наистина много време. Седнах на една пейка, която беше наблизо и се загледах във водата. Всичко беше толкова спокойно. Действаше ми добре. Можех да се откъсна от целия свят, макар и за малко.
Исках да избягам.
Беше ми писнало.. мислех за толкова много неща, понякога имах чувството, че главата ми ще се пръсне. Нервите ми бяха опънати до краен предел, не исках да се занимавам с нищо и никой, просто исках да избягам от реалността. Все едно не бях себе си.. след промяната се чувствах ужасно различно, не изпитвах болката, която изпитвах преди, но сега "не съм аз", не изпитвам страх, неувереност и такива неща, но не се държа с хората както преди, понякога имам чувството, че съм се превърнала в ~~чудовище~~, което не чувства, не може да е мило и добро с другите и не може да има приятели.
Вероятно трябваше да започна наново.
Ново начало.
Колко трудно беше да започнеш всичко отначало?! Колко усилия трябваше да положа, за да имам нормален живот.. или може би не съвсем нормален. Знаех, че няма изобщо да е лесно, но все пак имах време, бях длъжна да опитам, не можех повече да живея така. Не ми харесваше. Като за начало може би трябваше да се запозная с нови хора.. хора, които бяха като мен.
Докато стоях и мислех за всички тези неща изведнъж чух стъпки. Имаше някой. Стреснах се. Започнах да оглеждам наоколо.

Demon Брой мнения : 96 Join date : 10.08.2012

Можеше ли животът ми да стане още по- мизерен и смешен, от колкото е сега? Имаше ли такъв вариант? Беше ми се случвало да се замисля над това доста често, но никога не стигах до конкретен отговор.
Още един отчаян и глупав опит да се отърва от вечния живот, но отново без успех. И всичко това, защото ми беше писнало от това целият свят около мен да се променя, а аз да си оставам един същ. Стана ми скучно, а когато скуката се задълбочеше идваше и лудостта, която ме караше да прибягвам до такива нелепи решения като това от преди два месеца.
И ето, че сега отново вървях натам. Към скалата, от която скочих, полетях и пътувах надолу към водата цели три минути. Исках да видя мястото, от където се само заблудих, че мога да сложа край на безсмъртието. Колко идиотско, нали?
Листата шумоляха под краката ми, докато вървях по тясната, горска пътечка. Само грубите ми, тежки стъпки нарушаваха песента на птиците в цялата тишина, която беше паднала над дърветата и горската шир.
- Не се стряскай.- казах й, когато я видях да се оглежда изнервена наоколо.
Беше младо момиче, с дълга руса коса. Но не беше човек. Дарбата ми като по часовник се задейства и вече знаех какво и как трябва да направя, за да не я стресна много или пък да я накарам да избяга. Всъщност щеше да е странно, ако това се случеше. Нямах никакви намерения да плаша, а да честно казано, не мисля, че изглеждам чак толкова плашещо.

Заглавие: Re: Моста Пет Авг 10, 2012 10:17 am

Пред мен се появи красив, висок мъж с тъмна коса, който каза;
- Не се стряскай.
Хах, дори не знам защо така се стреснах.. може би се страхувах, да не се появи някой.. който не искам да виждам. Толкова се бях променила напоследък. Не можех да се позная. Усмихнах се все едно съм добре и всичко е наред и казах;
- Не съм се стреснала. - макар и да знаех, че не е така, нямаше да го призная. Просто си бях такава. Дори в най-лошите моменти можех да се държа така все едно всичко ми е безразлично и не ми пука.
След няколко минути мълчание казах;
- Ъмм.. аз съм Кристина. Приятно ми е. - продължавах да се усмихвам и да го оглеждам.
Хм.. не очаквах да се появи някой тук.. моста беше стар и почти никой не знаеше за него, а тези които знаеха не идваха тук. Досега никога не съм виждала хора наоколо. Е.. всичко има първи път.
- Е, каквоо правиш толкова навътре в гората? - попитах го.

пп; сори, че стана толкова кратко ;х

Demon Брой мнения : 96 Join date : 10.08.2012

Е, явно не бях толкова плашещ щом ми се представи и за мое успокоение ми потвърди, че не е се стреснала.. или ме излъга. Все едно. Казваше се Кристина.
Името й ми напомни за някой. Далечен и почти забравен спомен от още по- далечното ми минало, но се опитах бързо да разкарам нежеланите мисли и се върнах обратно на пейката при нея.
- Аз съм Макс.-- казах й името си, а после й подадох ръка.
Стана ми чудно какво прави хубаво момиче като нея, само в гората, толкова навътре, но реших да не я питам. Не беше моя работа, а и тя ме изпревари с въпроса. Сега какво трябваше д й отговоря.
"Отивам към мястото, където се опитах да се самоубия.. но безуспешно"
Как ли щеше да й прозвучи това? Изобщо как би прозвучало на някой нормален, който няма склонности към това периодично да иска да сложи край на смешния си живот.
- Аз.. ами, разхождам се.- излъгах по най- нескопосания начин и бях сигурен, че няма как да се е хванала на това. Всичко в мен крещеше: лъжа! лъжа! лъжа! Начинът, по който го казах, тонът ми и жеста, който направих.
Но ако лъжата ми не я задоволеше щях да се принудя да й кажа истината, колкото и абсурдно щеше да прозвучи в ушите й.