Изоставената къща.

Отново бях заминала от града без да кажа на никой и по същият начин се бях и върнала, просто чаках подходящият момент да обявя завръщането си и да видя жалката и изплашена физиономия на Елена, щом разбере че отново съм тук. Точно когато си е помислила, че повече няма да се върна. Да това щеше да бъде хубаво. Но за жалост точният момент никога не идваше. И да вместо да седя в къщата на чийто собственик бях въздействала и да мисля в буквален смисъл простотии и тъпотии или пък да седя в някой бар наливайки се с алкохол, просто взех колата си запътвайки се към гората. Кой знаеше, туко виж бях срещнала някоя изгубена и заблудена душица, чийто адреналин, ускорен пулс и пулсираща кръв се молеха на вампирската ми същност да излезе на яве и просто да лиеша града от поредния маловажен жител, за който на никой не му пукаше.
Само двадесет минути каране по пустото шосе, по - късно бях паркирала колата си в една отбивка в близост до гората и без да се бавя просто навлязох навътре. Ходеща с бавни и флегматични крачки, усетих че се бях озовала на някаква поляна. Е не точно поляна, просто по - открита местност. Няколко храста и две - три дървета и нещо което определено правеше впечатление, насред средата на гората. Малка дървена къща, привидно занемарена, изоставена...пуста. Естествено любопитството ми забушува, исках да се уверя дали постройката в действителност е празна и няма никой.
Инстинктите ми се изостриха. Опитах се да чуя дали вътре има някой, но не...нищо. Чуваше се лекото свистене на вятъра, който люлееше няколко стари дъски. И все пак, макар и да нямаше никой любопитството просто не утихваше. И нямаше и да утихне докато не влезнех в имота. Но това щеше да е малко трудно ако имаше жив собственик. Е какво пък, просто щях да пробвам.
Приближих се към постройката като побутнах леко дървената врата, която естествено изскърца потвърждавайки, че мястото бе старо и занемарено. Направих крачка напред и успях да премина прага, което значеше че или не принадлежеше на човек или на никой или просто собственика бе отдавна в света на духовете ... нда мъртъв.
Направих няколко крачки напред оглеждайки мястото, като всяко едно от движенията ми се усещаше от пода, който скърцаше при всяка една крачка, всяко помръдване.

Влязох във всекидневната или поне приличаше на всекидневна. От всичкият този прахоляк не можеше да се оприличи много добре. Определено мястото бе занемарено, това изключваше първите два варианта за собственик, това място можеше да е обитавано само от едно, не всъщност две неща...прах и паяци, но съм сигурна, че дори и паяците бяха избягали от тази дупка. Направих още няколко крачки напред и тогава усетих, нечие чуждо присъствие и докато се обърна бях прилепена за стената с нечия длан на врата ми. Хах...можеше ли да стане по - интересно?! Ето, че си бях намерила и занимание или по - скоро игра.
Погледа ми се вдигна нагоре, гледайки към лицето на съдейки по силата - вампира и о да не повярвам на очите си, Ребека Майкълсън. Най - малко учаквах Барбита да се разхождат наоколо. И явно къщата си имаше собственичка, немърлива точно като това помещение...очевидно.
- Катринн ... - каза древната, след което я отблъснах от себе си, обръщайки наопаки случката. Този път аз я притиснах до стената, слагайки ръка на врата и', която постепенно усилваше силата си на натиск, като за няколко секунди просто я огледах с нотки на присмех, презрение и още няколко емоции.
- Я виж ти, Барби Клаус! Не бих казала, че съм изненадана да те видя, знаех че все някога ще свършиш в някоя мръсна дупка, подритната от Клаус. Радвам се обаче, че успях да стана свидетел на случката. - казах отдръпвайки се от нея с онази мазна манипулативна и самоуверена усмивка на лице.
- Е Блонди, ще ме разведеш ли из новата ти къщурка? - Да държах се прекалено отпуснато, макар да беше древна, което може би не беше в мой плюс, но е...какво от това. И без това древното семейство или поне по - голямата му част искаше да ме убие, какво толкова ако спечелех още един враг, нямах нищо против, те правеха деня ми по - забавен, по - ... добре май беше само по - забавен, за нищо друго не служеха освен за шутове. И да, за малко забравих...Ребека беше тук, къде ми бяха обноските. Отново върнах погледа си към блондинката чакайки да видя следващата и' реакция. И имах усещането, че нямаше да са приказки...ами по - скоро действие, но какво пък толкова.

П.С.;; сори за краткия пост -.- ;//

Барби ли ?! Я пак .?! Как ме нарече тя .. ?! Погледнах я и извъртях очи толкова мразех Катрин ама толкова много ,че исках да изтръгна сърцето и което не чувстваше нищо .Дори нямаше да усети какво пък можеше и да го направя ,но не..предпочитам да е по бавния и мъчителен начин .
-Мила ми Катрин не говори за мен с този мръсен език .Предпочитам да не чувам името си и името на семейството ми точно от твоята уста .-казах и повдигнах леко вежди . Как исках да сваля тази усмивка от лицето си,но не предпочитах да не се занимавам с Катрин сега не беше точния момент нито място за това .
-Катрин ..Катрин миличка как да ти го обясня на твоя език ..''Не живея тук дойдох по случайност дори не знаех ,че тази така наречена къща съществува .А всъщност ти какво търсиш тук ?! -попитах най-нахално и се отдръпнах от стената пълна с паяжини .Просто се чудех какво наистина търси Катрин и въобще кога се бе върнала ?!И защо ?! Със сигурност пак щеше да се дразни с Елена ,но също така това бе доста добре за мен .Нямаше малката напаст да се върти около Деймън .Защото ако го правеше просто я чакаше жестока и болезнена смърт .Така де да се върнем на въпроса с Катрин .Погледнах я и се усмихнах иронично ..
-Какво става Кат пак ли се опитваш да си върнеш Стефан ?! Та той никога няма да се върне при теб .Така де той е с Елена ..или пък с друга -засмях се с глас и и намигнах .

п.п нямам муза ..сории ..; х