Мистик Фолс след седмица /Габриел и Ева/

Гейб стана рано сутринта раздразнен от шума който издаваха съседите му. "Проклети хора. Аз съм ангел, по дяволите! Да ме пита някой защо търпя?" каза той като се удари по челото като че ли да се разсъни и да се накаже за това че живее на Земята.
Той се разходи из малкия си апартамент в търсене на дрехи. Спането гол определено беше една от приятните страни на това да си човек, но от друга страна горещината беше под всякаква критика.
Ангелът откри някакви панталони и риза и ги нахлузи набързо. Щеше да излезе навън като всяка сутрин, да седне като всеки ден в същото кафе, на същата маса и щеше да флиртува със същата сервитьорка просто защото обичаше традициите.
Той излезе и слънцето замъгли погледа му. "Сериозно ли?" помисли си той и сложи слънчеви очила.
Седна на масичката под навеса и точно когато сексапилната сервитьорка дойде да вземе поръчката му телефона му звънна.
-Извинявай, мила...-каза той раздразнено и видя кой го търси. "Майкъл.. какво по дяволите?"
-Защо ми звъниш по телефона? Можеш просто да ми се явиш, нали знаеш? -попита той в недоумление. Майк пак си правеше майтапи с него. Някой ден щеше да му писне и тогава Луцифер щеше да му е най-малкия проблем.
-Нали обичаш да си играеш на човек... пък и това ми е новия номер. -каза той и се чу смях от другата страна. -Сега по същество. Ева ще дойде да те види всеки момент..
-Добре че ме предупреди. -каза Гейб саркастично и затвори телефона. След точно две секунди красивата му племенничка седна на масата.

Обикновения ден, обикновеното начало. Събуждах се сутрин, мислех си какво ще направя.. Но аз вече не бях същата. След "онова", което стана с Деймън, долавях в себе си непознато бунтарство. Силното ми увлечение към него ме караше на моменти дори да се държа като него, което баща ми не одобряваше.
Всъщност тази сутрин стана поредния скандал. Отново заради това, че съм несериозна, че се промъквам и тайно излизам да наблюдавам хората.. Живота ми беше истински затвор! Чувствах се, като птичка в клетка.. Дори клетката да беше златна, не можех вечно да остана в нея.
Тези мои думи обаче не означаваха нищо. Нищо, за баща ми.. за който и да било. Баща ми най-много мразеше фразата "Ако ти не можеш, чичо ще ме разбере!" по някаква незнайна причина. Днес обаче за пръв път след тези думи прекрачих прага на имението. Обикновено скандала ме изтощаваше до толкова, че се прибирах в моята стая и плачех. Днес обаче наистина щях да говоря с чичо ми! Било то просто за да ядосам баща ми!
По пътя си мислех за увлечението, което ме беше променило така.. Мисля, че харесвах страшно много Деймън, който пък беше вампир.. Което пък не се харесваше на баща ми. Имах всички причини да мразя моя родител.. Но за жалост не знаех какво значи "омраза", колкото и да ми се искаше..
Бързо закрачих към мястото, на което обикновено бях чувала, че мога да намеря чичо си. Така и стана -беше там, а аз го правех на пук! Не трябваше да забравям, че .. Няма да се поддам на баща си! На него и на неговите заповеди.
Седнах срещу чичо ми, като въздъхнах дълбоко; осъзнах, че вероятно беше информиран, че ще дойда.
-Сигурно вече ти се е обадил.. -Казах, като всъщност не беше въпрос, а факт. Познавах баща си..

Тя седна на мястото срещо него на малката маса и каза отегчено:
-Сигурно вече ти се е обадил.. -Габриел се засмя на тона на гласа ѝ. Беше като малко сърдито котенце, но тя имаше причина. Баща и се държеше с нея както се държеше техния баща с тях. Строго и без никакви въпроси. Тя си падаше доста бунтарка, по което доста приличаше на Луцифер. Явно затова Майкъл я държеше изкъсо, беше го страх че може да я сподели същата съдба. А той знаеше, че веднъж стане ли опасна, няма кой да я спаси. Майкъл приемаше заповеди директно от баща си и изпълняваше на секундата. Затова явно бе решил да започне да предотвратява проблеми още от сега.
-Можеш ли да си представиш - по телефона... -каза Гейб с насмешка и отпи от кафето си. Брат му определено изкукваше след като го нямаше Луци да му разнообразява живота.
-Ти как си? Какво става с теб? -попита той племенницата си с интерес. Не я беше виждал поне от две седмици, беше се затъжил за нея.
Габриел никога не се бе отнасял с нея като с по малка или племенница. Той обичаше да я третира като приятел, който може да му споделя. И без това той си нямаше свои проблеми тук на Земята и с радост би решил нейните. Не, че не е ставало. Той я беше спасявал от баща ѝ не е един път, затова той сигурно не одобряваше че се виждат, но това бе друг въпрос.

Не се изненадвах; типично бе за баща ми да известява хората за моето местонахождение. Дразнех се от това, че постоянно трябваше да съм под надзор. Сякаш бях на 5 години; малко момиченце, което не може да се защити само, ако случайно се случи нещо лошо, като да ме нападне някой непознат.
Не бях виждала другия си чичо, което (според баща ми) си беше "истинска благословия", но не се наемах да съдя по неговите думи. Та нали всичко свързано с Луцифер беше грешно, забранено и "водещо ме към бездната".. Винаги се изразяваше толкова средновековно!
-Ами.. Освен, че съм под "домашен арест".. Нищо особено. -Отвърнах леко подразнено. Искаше ми се да можех да излизам когато си поискам, без да се налага да се моля за позволение. -Виждам се с вампир, при което баща ми едва не откачи..
Засмях се леко, макар да не знаех какво мисли чичо ми за "кръвопийците".. Някои от тях бяха наистина коварни, но Деймън беше добър с мен. Понякога неразбираем, но добър. Не знаех дали "виждаме се" беше точното определение за това, което имаше между нас, но реших да го характеризирам така.
Не разбирах какво толкова лошо виждаше баща ми в тях. Да, хранеха се с кръв, но ако могат да се контролират, няма да има кой знае какъв проблем..

Габриел се смя в продължение на минута.
-Ха-ха! Така му се пада на баща ти. -каза той и удари леко с ръка в масата. -Преди като беше гаден с съществата дето идваха от Ада, сега тъпкано му се връща. -направи пауза. -Иначе аз нямам нищо против да се виждаш с когото и да било стига да се чувстваш добре и да не ти влияе зле. -усмихна и се все едно беше негово дете.
Виждаше п0 нещо от цялото семейство в нея. Смелостта и куража бяха на баща ѝ, бунтарството на Луцифер, красотата на Габриел, а амбицията на Рафаел. Ако тя бе негова дъщеря той би бил много горд с нея. Въпреки че се противопоставяше на баща си тя го правеше с характер и не безпочвено като обикновенните човешки тийнейджъри.
-Разкажи ми за този вампир.. -каза той и запали една цигара. Времето стана мрачно и слънцето се скри зад облаците които легнаха над Мистик Фолс.
Габриел се интересуваше защо момиче от нейния вид и въобще класа би тръгнало да се занимава с вампир. Цялата ситуация беше доста озадачаваща.

Зарадвах се на реакцията на чичо ми и дори се почувствах облекчена. Трудно можеше да се намери някой, който харесва вампирите. И все пак , чичо не беше като баща ми. Баща ми би намерил във всяко мое действие нещо неморално, наказуемо, грешно. Бях се примирила с факта, че никога няма да съм перфектната дъщеря. От както някой уби майка ми, бях загубила каквато и да е надежда да го направя горд. Опитите ми никога не бяха увенчавани с успех..
Чичо ме помоли да му разкажа за моята изгора. Сигурно интереса беше предизвикан от факта, че в повечето случаи ангелите не биват привличани към вампири, върколаци и нещо, което някога е било човек.. Но нека не забравяме факта,че имах човешко в себе си!
-Ами.. -Започнах несигурно, като прехапах горната си устна (сигурен знак, че се колебаех как да подхвана темата).. -Реших да изляза една вечер.. Естествено, без татко да разбере.. Отидох на някакъв купон и .. там се запознахме. Казва се Деймън.. Деймън Салватор. Особен е, но и изключително добър, когато поиска да е.
Бях наясно с тъмната слава на Деймън. Знаех, колко жесток и понякога арогантен изглежда, но именно това ме привлече в него. За седмица ми беше показал, че има нещо под тази черупка, в което очевидно малко вярваха.
Погледнах чичо си, като подпрях глава с ръка.
-Не е опасен. -Добавих, опитвайки се да го убедя, че нямаше никаква опасност за мен.

Тя прехапа долната си устна когато започна да говори колебаейки се. Беше нервна, но ангелът не знаеше защо. Пред него можеше да се държи естествено, но може би не беше сигурна в чувствата си към това момче.
Габриел слушаше с интерес племенницата си докато пушеше цигарата. Деймън Салватор... На това момче му се носеше славата из целия град. Не му се харесваше много това че си е харесала него, но нищо не можеше да направи. Живота си бе неин, решенията също, пък и какво толкова би станало - та баща и е архангел Михаил (както ги наричаха с имената им в Европа).
-Добър..Но само когато поиска. -каза той ключовите думи от разказа ѝ с въздишка.
Щом тя си го харесваше, нямаше кой да и попречи. Винаги щеше да намери начин да се измъкне от вкъщи, да се срещне с него, да прави каквото си иска.
Той щеше да поразпита за този Деймън, но нямаше да прави каквото и да било за да оплеска нещата.
-Нали знаеш че не те давам на всеки - каза той и разроши леко косата ѝ. Сякаш вчера беше малко русоляво момиче което припкаше в краката му.

Бях нервна по необясними причини. Не знаех, дали заради това, че Деймън ме караше да се чувствам така или просто защото исках да знам мнението на чичо ми за него. По погледа му можех да разчета, че може би не е очаквал такъв избор от мен, но пък не би ме спрял да излизам с него. Това ме облекчи.
Разроши ме, като каза, че не ме дава на всеки. Засмях се, като се усмихнах широко. Знаех, че с малко търпение може би щяха да харесат буйния нрав на Деймън. Чичо ми беше широко скроен човек, а не сухар, като баща ми. За баща ми бях извършила грях, достоен за разпъване на кръст. Въпреки, че времената се бяха изменили.. Дори хората излизаха с вампири или демони.. Баща ми беше останал със средновековна вълна.. Всеки представител на раса, с някой друг от неговата раса беше единствената възможна връзка. Не, че не харесвах ангелите, но бях прекарала цял живот около тях. Непознатото ме влечеше и аз не възнамерявах да се противя на влечението.
-Знаех си, че ще ме разбереш, а няма да се нацупиш като баща ми! -Казах. -Иска ми се да не беше такъв сухар!
Засмях се. Само ако чуеше как говорех за него.. Просех си наказанието ..

-Знаех си, че ще ме разбереш, а няма да се нацупиш като баща ми! Иска ми се да не беше такъв сухар!
Габриел се засмя и загаси цигарата си. Сервитьорката донесе сметката и се наведе най-демонстративно да вземе кафетата, така че цепката между гърдите и да се види. Беше хубава, но на него му беше писнало такива индивиди.
-Баща ти е библейски персонаж, не може да очакваш да не е сухар. Отгоре на всичко е Майкъл - отговорника за това божиите закони да се спазват. -каза той. -Ти просто не знаеш какво е да израстваш с него. -в следващия момент една птичка се заби в някаква засилена кола. -Да, мерси много... -усмихна се той иронично и погледна нагоре. Брат му слушаше всяка думичка която си казваха с Ева. На Гейб по принцип не му правеше впечатление, затова не се беше изнесъл досега.

Баща ми отново демонстрира това, че подслушваше разговора ни. Правеше го всеки път; това започваше да ми омръзва. Въздъхнах, като се облегнах назад на стола, скръстих ръце пред гърди и погледнах чичо си.
-Омръзна ми. -Казах, с измъчен тон, сякаш бях преплувала 1000 морета и пребягала още толкова хълмове. Но беше истина, че баща ми ме изтощаваше с желанието му да държи под контрол всичко. Много пъти съм се питала дали цял живот е бил такъв. Сякаш за него всичко беше черно и бяло; нямаше място за някакъв различен цвят. А имаше толкова много цветове..
Наклоних глава на една страна, гледайки през прозореца на кафенето.
-Искам да имам свобода. Да мога да правя сама всички избори. Що за живот е това, когато баща ти решава дори с какво да се храниш.. Не, че ми е забранявал нещо относно храната.. -Въздъхнах. Заради човешкото в мен имах нужда да се храна, но да избира какво да е с предимство в менюто ми беше прекалено. Да не би да се страхуваше, че ще сложа трева в някой кекс? За бога..

-Това е вярно. Трябва да имаш право на избор на решения. Дори и лоши - трябва да има от какво да се учиш. -каза той и се почеса зад ухото. -Но баща ти е отгледан по такъв начин, че е свикнал да изпълнява заповеди. Затова те отглежда по този начин. За него никога няма да има нещо такова като "прави каквото си искаш". Дори и да има някой ден, то то ще е с причина. Ах, понякога ми се иска да беше мое дете... -каза той с въздишка и се усмихна.
Тя беше прекрасна млада дама с наистина обещаващо бъдеще. Може би някой ден щеше да има крила и да полети към Рая. Не че беше много хубаво там. Само за ваканциите, може би. Проблемът беше че тя имаше трудно детство, покрай това че майка ѝ почина. Наистина беше срамота, че се случи точно на нея. Но такива са били божиите планове. Ах, как мразеше тези планове.
-Спокойно. С времето ще спре да ти прави впечатление.

Въздъхнах и кимнах. Не знам дали щеше да спре да ми прави впечатление, но пречувствах, че никога нямаше да ме остави сама да решавам бъдещето си. Приведох се напред, като отново облегнах главата на ръката си. Погледнах чичо си.
-Ами при теб? Какво се случва напоследък? -Попитах, като се усмихнах леко. Беше хубаво да можеш да поговориш с някого, но не може единствено ти и проблемите ти да са тема на разговор. Беше най-малкото егоистично.
С чичо ми винаги сме били в по-добри отношения, от колкото с баща ми. Можех да разговарям с него за всичко, докато сухара, който обикновено ме чакаше вкъщи дори не се опитваше да ме предразположи да започнем разговор без кавги или заповеди.
-Някоя любов, нещо по-специално? -Продължих с въпросите, като подпрях главата си с две ръце, като се настаних да слушам; със сигурност ако имаше нещо, щеше да интересно, смешно, а дори и забавно. Всичко покрай чичо ми беше такова.
Замислих се, дали някога, ако успея да полетя с крилете си, щях да отида в рая и да видя майка си? Имах криле, но не можех да летя, идеше ми да се засмея на тази идея.

-Някоя любов, нещо по-специално? -попита тя.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Той сметна, че е време да говори с нея за Ан.
-А да, вярно! Щях да говоря с теб за това. Ти си приятелка с Миранда, нали? -направи пауза той. -Ами ние се запознахме и... да речем че тя е специална. Така, че щом тя живее с теб ще ви идвам по често на гости. А аз с баща ти ще се разбера. Аз не знаех че тя ти е приятелка когато се запознахме. -засмя се той.
Тя беше само на 17, но беше повече порастнала от много възрастни. Явно затова той я бе харесал толкова.

Когато заговори за Миранда , в началото не знаех на къде бие. Мислех си, че просто ще ми каже, че знае, че ще сме нещо, като съквартирантки. Когато ми каза, че Миранда е специална, аз "опулих очи", като се опитах да асимилирам ситуацията. Засмях се и се проведох напред.
-Нека обобщим. -Казах, като тона ми беше весел, но все още с леко объркване. -Срещнах момиче в гората. Оказа се наистина приятна. Реших да я поканя да живее у нас. Срещнах чичо си и той ми казва, че е срещнал момичето, което аз срещнах и са заедно? -Засмях се,след което потупах чичо си по рамото. Как успяваше винаги да ми поднесе толкова смешна и интересна ситуация?
Надявах се, баща ми да не подслушва точно в този момент, за да види какво ще е оправданието на чичо ми да идва по-често у дома. Наклоних глава на една страна и се подсмихнах широко.
-Значи ти и Миранда, така ли? -Попитах, въпреки, че отговор не ми беше нужен. Предположих, че именно зрялото поведение на приятелката ми е привлякло чичо ми. Наистина Миранда беше зряла за възрастта си; забелязвах го дори аз..