Преди седмица; гората извън града.

Ангелът се изправи и крилата иʼ се разпериха зад нея.Почувствах се доста странно, сякаш бях в някакъв фантастичен филм.Приличаше ми на феята,която бе помогнала на Пинокио да стане истинско момче.Да,имаха нещо общо.Като изключим черната рокля.Още се чудих защо не е в бяло и зяпах крилата,когато тя ме поздрави.
-Добър ден..
И крилата иʼ се отпуснаха назад.
Кимнах няколко пъти.Не знаех какво друго да направя,а все пак се очакваше нещо от моя страна.Настъпи мълчание. Сигурно бе усетила,че аз не съм нормална.Тоест,че не съм човек. Знаех от няколко години за способностите си,но не бях сигурна от кой съм ги наследила.Знаех малко за семейството ми.Майка ми се е казвала Елизабет Джоунс,известна като Ела,била е на седемнадесет,когато ме е родила.Не разбрах,защо ме е изоставила.Това знам за нея.А за баща ми...Явно той и мама не са били женени,всъщност е ясно,защото моята фамилия е Евънсийн,а на майка ми е била Джоунс.Името на баща ми е написано на акта ми за раждане.Браян Евънсийн. Той е бил само с една година по-голям от мама.Но никога не ме е потърсил.Майка ми също.Не знам дали са живи,но не ми и пука.Никога не съм имала семейство и никога няма да имам.А и те не са ме искали.Защо аз да ги искам? Бях потънала в мисли за родителите си.Много често мислех за тях и дори безобидни въпроси не можех да отговоря свързани с тях.Та,да,за способностите ми.Може би съм ги наследила от майка ми.Така предполагах.Тръснах глава и насочих вниманието си към момичето.
-Ти си ангел.Не знаех,че съществуват ангели.Знаех само за вещиците и вещерите,тези като мен.Крилата ти са красиви.Можеш ли да летиш? Винаги съм искала да летя...
Едва се спрях.Може би я изплаших с многото си приказки.Винаги съм мислела и още мислех ангелите за фини,невинни същества,който сякаш са направени от стъкло и мога без да искам да ги счупя,че дори само като се приближа до тях мога да го нараня...
Бях развълнувана.Осъзнах,че без изобщо да се усетя съм стигнала до нея и сме на крачка разстояние. Беше наистина шантаво.Вещица и ангел.

След като пое ръката ми внимавах да не я стисна или да сгафя и да иʼ причиня болка.Още не бях сигурна на какво съм способна,а и още се държах с нея сякаш е от стъкло.Имам чувството,че и тя правеше същото.
-Аз съм Ева.-представи се ангелът .
Устните ми се извиха в усмивка.
-Имам дарба. Особена дарба, която е наистина голяма рядкост в тези дни.Мога да присвоя всяка една дарба, на всяко едно същество. Нещо, като.. Копиране е, ако щеш. Правя го само, когато си помисля за това. -обясни ми след малко тя.
„Може би трябваше да накарам пеперудката да изчезне.Кой знае колко малко мога в сравнение с нея„ помислих си аз,а след минута Ева ми показа какво умее. Небето,което до преди миг бе синьо с огромно слънце разпростиращо се в средата,сега се покри с черни зловещи облаци и от тях сякаш протече вода още щом вдигнах погледа си към тях.Ангелът разпери крилата си и ако не виждах и чувах нямаше да разбера,че се излива порои. Бях удивена и възхитена.След малко облаците се разсеяха,дъждът спря и се показа слънцето,съпроводено от красива дъга.Опитвах се да попия всеки сантиметър от прекрасната картина с очите си.
-Не е кой знае какво.-рече Ева.
Още преди да успея да възразя и да обясня колко страхотно е, тя ме хвана през кръста и изведнъж полетяхме.Бе толкова невероятно.Издигнахме се значително високо,дотолкова колкото ако падна да се натъртя и да ме заболи,но не и да си счупя нещо,поне ако падна по дупе. Устремихме се към езерцето.Бях толкова радостна,че летя,оглеждах се и започнах да разбирам как се чувстват птиците и чак накрая разбрах,че ще скочим. Ева спря над него и ме пусна.Паднах в езерото,като около мен се появиха вълнички и водата се разпръска.Бях паднала на плиткото,защото щом бях под вода на сантиметър от повърхността успях да стъпя на дъното и да се изтласкам.Не бях добра плувкиня,всъщност почти не можех да плувам.Ако не бях вещица щях да се стресна,но сега просто,както бях под вода се концентрирах,затворих очи и само си пожелах наум да мога да се нося на повърхността.Изведнъж сякаш бутана от невидима ръка се появих на повърхността и се оказах легнала по гръб.Просто се носех над водата,сякаш лежах на леглото си.Надигнах се леко и видях Ева близо до мен. Усмихнах се.
-Беше уникално! -рекох аз.
Кой знае колко странно изглеждах от страни.Е,искрено се радвах,че не ми се налага да се мятам,да се опитвам да плувам и да се мъча докато стигнах по брега.А и упражнявах способностите си.
Започнах да се нося към брега на езерцето,насочвайки се с мисълта си,легнала спокойно,докато гледах небето.

-Добре ли си? -попита ме Ева,след като се приближих към брега.-Трябва да усъвършенствам приземяването, знам..
Изправих се съвсем спокойно,а водата под мен се люшна,но ме задържа на повърхността.Едно от предимствата да си вещица беше,че можеш да правиш невъзможни неща.Ходех по вода,за бога.Но се постарах да изглеждам така,сякаш това е ежедневие за мен.С лек подскок се озовах на брега и седнах до ангелът.
-Да,спокойно,добре съм. Разбирам, и аз не съм се усъвършенствала още.По-скоро не мога да се владея.Преди около две седмици забих едно момиче в стената,без дори да осъзнавам какво правя.Заради това ми се наложи да напусна Париж.Дойдох тук,за да помисля и за да се поупражнявам.Радвам се,че успях да изпробвам някой магии.
Легнах на тревата и оставих слънцето да изсуши дрехите ми,въпреки че можех да го направя с едно леко движение и една мисъл.Не трябваше да се претоварвам. Чак сега осъзнах,че съм разкрила на какво съм способна на едно непознато момиче,което просто можеше да лети.Дали нямаше заради нея,а и заради наивността си,да ми се наложи да напусна и Мистик Фолс? Оу не,не можех да го позволя. Но Ева изглеждаше добра,а и и аз знаех неща за нея,които можеха да иʼ навлекат проблеми,ако се разчуеха. Знаех,че е ангел и е способна на много неща,дори и да предизвика буря.А аз какво бях направила?Бях променила цвета на крилата на една пеперуда,като преди това я бях накарала да дойде при мен, и бях ходила по вода,а и да не забравим,че разказах прекалено много.Понамръщих се.Не можех да оставя нещата така.Щях да съм много неспокойна,ако си тръгна.Щях да се чувствам така,сякаш всеки момент около мен ще избухне бомба.Надигнах се и застанах в седнало положение. Обърнах се към Ева.
-Хей, става ли да не казваш на никого за способностите ми и аз няма да кажа нищо и никому за теб? Да са наша тайна?
Погледнах я,вдигнах вежди и зачаках отговора иʼ,като искрено се надявах да е положителен.

Ева сложи ръка на рамото ми и се усмихна,след като наклони глава.Това беше добре,нали?Жестовете и усмивката?Или може би ме заблуждаваше с усмивка,като в ума иʼ се появяваха идеи как да ме издаде в най-скоро време...
-Не бих те издала. Няма защо да го правя; няма какво да спечеля от това.
Съмненията ме напуснаха и се усмихнах. Нямаше да ме издаде.Наистина няма какво да спечели и защо да го прави.Успокоих се.Може би бях прекалено наивна,но пък наистина звучеше така,сякаш не иска да ми навреди.
-И аз ще запазя тайната ти.Няма никой да я разбере,обещавам.-казах аз на свой ред.
Сега можеше просто да си говорим.Но за какво?За магия?Не,стига толкова вълшебство за днес.Исках да сме просто като две обикновени тийнейджърки.Но обикновените тийнове обсъждаха толкова глупави неща.И имаха толкова дребни проблеми.Аз хем нямах семейство,хем бях отседнала в хотел и парите ми свършваха, но никога не се оплаквах. Но както иʼ да е,въпроса беше каква тема да подхвана...Любов?Семейство?И за двете не ми се говореше.Любов нямаше в живота ми,а последната не бе с щастлив край.А семейството...Нямах семейство,не е ли ясно?Никога не съм имала.Винаги когато разказвах историята си накрая ме съжаляваха и ме караха да се чувствам слаба.Не обичах това.Не обичах да говоря за тези две неща. Всъщност защо аз да говоря?
-Разкажи ми за себе си.-промълвих аз.
Усмихнах се и отново легнах на тревата и се загледах в небето.Може би след нейният разказ щеше да е мой ред,но ако исках да се опознаем и да завържем приятелство трябваше да разкажа за себе си,като се постарая да не наблягам на семейството.

-Ами.. Както казах, аз съм от най-голямото семейство ангели. Баща ми се казва Майкъл.. Брат е на Луцифер.. Баща ми се е харесал с човешко момиче и се появих аз.. Нещо, като хибрид.От както се помня съм израснала покрай ангели. Майка ми почина, когато бях на 10. Тоест, убиха я.. Но и до ден днешен не знам кой.. Баща ми е строг човек; рядко ми позволява да излизам, да общувам с други същества.. Но аз, както се сещаш, се промъквам за няколко часа вън..Запознах се с един вампир.. Казва се Деймън.. И .. е много красив, но не мисля, че той мисли същото за мен.. А и .. Дори да мисли, баща ми е твърдо против смесените връзки.. Никога не би приел вампир в семейството си.
След като Ева приключи с разказа си не знаех какво да кажа.И тя не бе от късметлийките с лесен живот.Бе загубила майка си.Но поне родителите иʼ не я бяха оставили,защото не я искат.Е,да,всеки смяташе своя живот за най-сложен и жесток.Както иʼ да е.Поне бе намерила любовта.Дано с този Деймън да успеят да се съберат...А дали аз щях да я срещна?Любовта?Свих рамене в отговор на собственият си въпрос. После се обърнах към Ева.
-Дано с Деймън сте щастливи заедно.Знаеш ли,ако наистина го обичаш бъде с него въпреки всичко и всички. -усмихнах се леко. -Искаш ли да чуеш моята история?-Ева се съгласи и аз започнах да разказвам.- До пет годишна възраст бях в сиропиталище.Родителите ми са ме изоставили там,не знам почти нищо за тях,нито защо не са ме искали. Няколко месеца след като навърших пет годинки ме осинови добро семейство.Но около мен явно са се случвали странни неща,защото те не ме искаха,но някак ме издържаха още пет години.Не бях щастлива там.Бях на последно място и знаех,че съм просто една голяма пречка за двамата млади.Накрая ме изоставиха в приют и си осиновиха умно интелигентно китайче,което преди месец бе станало победител в състезание по математика.А аз останах в приюта.Там пак бях пречка.Нямах приятели.Започнах да рисувам,но след месец картините ми бяха изгорени,защото според едно от децата били зловещи,макар че всъщност си бяха нормални.Просто бяха прекалено добри.Както иʼ да е.След години ме осинови самотна майка с един син.Първата година при тях бе приемлива, свикнах с тях и чувствах,че и двамата ме ценят.Но с момчето,докато бях на петнайсет имахме връзка,доста я сгафихме накрая и се намразихме и понеже не издържах,а и социалните имаха против да остана в дома на жената, ги напуснах.Отседнах при приятелка за няколко месеца,колкото да си стъпя на краката.Бях едва навършила шестнайсет,а трябваше да се оправям съвсем сама с всичко,да работя и така нататък,разбрах,че съм вещица и започнах да правя несъзнателно магии.С родителите на това момиче се преместих в Париж и успях да събера пари колкото за една малка квартира.Когато бях сама и имах свобода и горе-долу приемливо жилище и финансово положение се почувствах добре.Продължих да работя,намерих приятели и за първи път се справях лесно с всичко и дори бях щастлива.Щях още да съм в Париж,ако не бях издала каква съм.Но за щастие имах достатъчно пари,за да се преместя тук и да отседна в хотела.А колкото до родителите ми,никога не са ме търсили.Сега съм добре.Тук ми харесва.Правя магии и ставам по-добра,а това улеснява доста неща.Никога не съм спирала да се радвам на живота,няма и да спра. И накратко,това е моята история.
Засмях се и започнах да си играя с едно стръкче трева. Определено не бях спестила нищо,просто се бях унесла и разказвах.Можех да разкажа това и на сън. Загледах се в далечината и се замислих.

-Имам идея. Искаш ли да зарежеш хотела и да дойдеш у нас? -тази идея наистина ме изненада.Не знаех какво да кажа,затова просто изчаках Ева да продължи.-И преди да ми откажеш, баща ми няма да се противи! Имаме огромно имение, в което и без това вече не живеем много същества. Ако дойдеш, стаята ти ще е до моята. Ще е по-забавно да си на квартира с някой от такова семейство, повярвай ми.. Покрай нас, ангелите, винаги е забавно.Миранда, наистина ще ти е по-добре при нас. Няма да е нужно да си в хотел, при непознати.. Да си купуваш вредна храна.. И неща, които правят хората, които нямат възможност да са в къща, със съквартиранти.
Колкото и хубаво,дори като сбъдната мечта да звучеше,не бях съвсем склонна да се съглася. Да,щях да живея при ангели в огромно имение с Ева,която бе страхотна,нямаше да ми се налага да плащам,но...Не знам какво точно беше „но„-то,ала го имаше. Имах още поне седмица в хотела.Тоест бях си платила за две седмици,а сега ми оставаха около осем дни,после щяха да ме помолят да се изнеса. Реших да взема най-умното решение,а и щях да имам време да помисля.Погледнах Ева и казах:
-Може ли да си помисля?Тоест...Платила съм за още една седмица и може да остана в хотела, а след това да се преместя в...дома на ангелите?След като мине тази седмица ще ти се обадя или направо ще дойда у вас и ще сме съквартиранти. -усмихнах се широко и се зарадвах.Наистина бях весела от факта,че ще живея с Ева в света на ангелите.-И,о, това е наистина мило.Много ти благодаря.Ще съм ти благодарна вечно.
И я прегърнах.Чувствах я наистина близка,сякаш сме приятелки не от час а от година.Бе наистина мила,а и някак си приличахме,поне по съдби-ще си кажете,че животът ни няма нищо общо,но според мен по някакъв странен начин имаше.Както иʼ да е.Важното е,че туко що осъзнах,че съм си намерила истинска приятелка и едно голямо бреме падна от плещите ми.

-Имаш точно една седмица в хотела и после ще кажа на прислужницата да ти приготви стая.. И без това да си сам в толкова огромна къща е скучно, когато си под домашен арест. И може да овладеем и усъвършенстваме силите ни заедно!-ентусиазирано рече Ева.
Това наистина щеше да е страхотно.И можеше да направим приятелството си по-здраво и истинско.Можеше да си помагаме,ако някоя имаше проблем,както и за овладяването на силите ни.
Усмихнах се и кимнах няколко пъти в знак на съгласие.
-Ще е чудесно аз да се науча поне малко да не паля мебели, а ти да не правиш.. грешките каквито магьосниците правите..-допълни Ева.
И двете се засмяхме.
-И аз правя грешки.Ако се ядосам само като си пожелая да нараня някого просто става,макар да не го искам наистина.Преди по-малко от седмица забих едно момиче в стената. -махнах с ръка,сякаш не е нищо особено. - Също така мога да запаля,счупя или променя нещо без да искам.Превърнах една котка в мишка,какво повече мога да кажа... -засмях се.Този случай бе станал преди година,когато изобщо не успявах да овладея силите си и още ме разсмиваше. -А и знам само две заклинания.Трябва да науча още,полезни са,а и важни.-допълних аз.
Настъпи кратко мълчание,което накрая наруших с изречението:
-Много се радвам,че ще сме съквартирантки.
Усмихнах се мило.