Bar Akoya.

Какво да Ви кажа?Факт е,че ангелите са обвързани с небето толкова дълбоко,че нищо друго нямаше значение: без значение къде си,какво правиш и колко ти остава,ти си задължен да пратиш по дяволите всичко или с други думи да се отзоваваш веднага,когато се наложи.В случая на мен ми беше дадено време,имаше срок,в който да изпълня първия етап от онова,с което бях обременен и хубавото бе,че никой нямаше да ми се бърка с посещения и въпроси от типа,до къде съм стигнал.Единственото,което не ми допадаше в цялата работа е,че ако не се поместех в отпуснатия интервал от време,ставаше много напечено.
Карах я бавно,но сигурно и с малки крачки скъсявах периметъра към заветното благополучно догонване на целта,защото къде къде по-добре така,отколкото да стрелям насляпо.Може би ще ви изненада,че бях в Мистик Фолкс от месеци,почти седем,за да сме точни и чак тази нощ успях да имам контакт със застрашеното лице.Какво,сте любопитни да узнаете,тъй че нека не ви държа в напрежение и най-сетне повдигнем завесата около цялата история.
Момичето се казваше Александра Джеймс и я видях за пръв път още преди няколко седмици: след като открих дома й,с днешна дата площта,около който,позната ми като пръстите на ръката,тя излезе от там и аз я проследих.От онази сутрин,Александра посещава много места,но запомних точно това,оставяйки с приятни впечатления,защото тя посети книжарницата: освен,че дълго се консултира с продавача,отклонявайки опитите му да флиртува с нея,възползва се от възможността да почете с чаша топло кафе,а и си тръгна от там,сдобила се с няколко дебели екземпляра енциклопедии.Да си кажа,когато ми беше съобщено,че аз ще бъда новия й ангел пазител,незнаех повече,отколкото самото й име и правилно предполагате,че се зарадвах,защото не беше просто поредното само красиво лице и може би на човек си струваше да я опознае.
А може би грешах.Защо ли?Ами не останах във възторг от факта,че с шепа девойки,тази вечер,тя отиде в Akoya бар,особено днес,особено в този час.Намирисваше ми на нередности,което ме увери,че трябва да съм наоколо и бързо ги последвах,макар първоначалните си намерения да науча единствено мястото,на което ще се забавляват.От всичко,което научих през изминалите дни,започвах да си мисля,че тазвечерната й компания я правеше различна,променяше я и само отдалече говореше,че влиянието й нямаше да й се отрази добре.
Посрещна ме кънтящата в строги басове музика и си казах,че още от сега трябва да започвам да свиквам с нея;дано бутилката бира,която щях да си поръчам да помогне в голяма степен за това и след като я поръчах,разбрах че нямам никакви съмнения и ще се получи.Барманът опита да ме подкачи,относно слабата ми поръчка,но след като хладно отвърнах на старанието му да се прави на отракан,той бързо притихна.Не обърнах внимание на начина,по който ми се сопна и се върнах на това да не изпускам госпожицата от очи.
Може би прекалявах,но рано или късно щеше да се наложи да опипам почвата още по-добре.Надигах бутилката с любимата ми напитка и се опитах да не отвръщам на негодуванията по мой адрес,а именно,че влизах тук и се държах твърде дръпнато и дори не позволявах лицето ми да се разкрие с ниско нахлупената шапка върху очите.Барманчето изглежда беше разказало на приятелчетата си за реакцията ми по-рано,което добави още една причина в списъка с това,защо не го харесвах

След около час, Александра най - накрая затвори след приятел разговор с баба си. Знаеше, че не трябва да се свързва с нея, защото лесно можеше някой да проследи обаждането, но имаше нуждата да чуе гласа 'и, както и този на дядо 'и, който постоянно се обаждаше от дивана пред камината, докато подслушваше какво Александра говореше на баба 'и и както 'и отговаряше старата жена. Имаше нужда да чуе единствените 'и останали роднини, дори и с риск някой да я намери. Макар че се съмняваше след толкова години враговете на баща 'и все още да я следяха. Най - вероятно са повярвали на слуховете, че е мъртва и след като не са могли да я намерят, за което трябва да се благодари изцяло на баба 'и, са решили, че няма смисъл. Ала все пак една малка част от нея я накара след час говорене най - накрая да затвори, защото не искаше да поема повече рискове. А и баба 'и и дядо 'и бяха стари хора, макар и много влиятелни, и не могат да се спарят с нещата, които мъжете, убили баща 'и и майка 'и можеше да им причинят. А ако Алекс загубеше и тях не знаеше какво щеше да прави. Дори не искаше да си го помисля.
Тресна глава и се отърва от тези мисли. Метна внимателно телефона на леглото си и докато стигне до банята по нея не бяха останали никакви дрехи. Държеше ги в ръката си и ги сложи в пералната машина. Влезе в душ кабината. Нагоди добре водата и след половин час под душа, че дори и малко повече, тя спря водата и излезе от кабината. Кой знаел, че след това тя ще се чувства по - бодра от всякога. Уви хавлията, закачена стената до нея, около тялото си и преди да излезе от банята пусна пералната. Минавайки коридора от банята, през трапезарията и кухнята до стаята си, беше видяла, че навън вече се бе стъмнило и звездите се виждаха през отворените врати на терасата.
Мелодията на телефонът 'и, когато някой я търсеше, я откъсна от замечтания 'и поглед към небето и накара русокосата да се затича към стаята. Метна се на леглото, взе телефона и вдигна.
- Алекс, какво правиш? - Чу познат женски глас, приглушен от музика.
- Лили, не мога да те чуя - каза тя, след което изведнъж музиката спря и се чу дишането на госпожичката от другата страна.
- Виж, Лекс, ще излизаме с момичетата, така че трябва да си готова след половин час, защото ще дойдем да те вземем - обясни набързо момичето.
- Ще излизаме? А, не, не. Ти ще излизаш, а аз оставам тук - отговори Александра.
- А, не, не - имитира я Лили, - ние ще излезем. И да не съм те чувала да негодуваш. След половин час идваме, чао, чао - преди Ал да се е възпротивила, Лили вече беш затворила.
Е, явно тази вечер Джеймс щеше да излиза. Остави телефона на нощното шкафче и се запъти към гардероба, като придържаше халата да не падне, макар да го бе увила добре. Хвана първата рокля, изскочила пред очите 'и. Огледа внимателно всеки чифт обувки, които притежаваше, а те не бяха малко, и извади тези, които щяха да си подхождат най - добре с роклята. Остави ги на леглото и от шкафа извади чифт бельо. Свали хавлията, облеше бельото и в следващите двадесет минути беше заета да изсушава мократа си коса. След това облече [You must be registered and logged in to see this link.], сложи лек грим, взе якето от закачалката в коридора и слезе да чака момичетата на входа, които дойдоха точно на време и преди да се осъзнае се смееха, влизайки в бар Akoya. Седнаха на сепарето до стълбите, все още говорейки за поредния слух, носещ се за едната от тях, който както винаги беше пълна измислица на хора без работа.
- Момичета, отивам да си взема нещо за пиене - каза изведнъж Александра.
Лили 'и направи път да мине и Александра се запъти към бара, правейки си път из танцуващата тълпа.
- Водка - каза тя към бармана и той 'и кимна.
Тогава Алекс осъзна, че до нея седеше мъж с шапка на главата си.
- С шапка в бар - заговори тя към мъжа, - от кого се опитвате да се скриете? - попита тя с усмивка на лицето си.

Забавата беше абсолютно такава по същнотта си за Александра и приятелките й.Те виждаха сметката на питиета и мръсно си позволяваха да пофлиртуват с някой от господата,които им хвърляха око,а повярвайте ми,такива не липсваха.Разбираемо,тъй като всяка една от тях притежаваше някакъв чар и тази нощ носеше прелестна дреха,една от десетките,вероятно които висяха вкъщи на закачалка в гардеробите им.Точно това имам в предвид,те бяха хубавки,но на мен ми изглеждаха твърде повърхностни.
-Как е,Джес?!-опря цялата си тежест на бара един,личеше си,полагащ усилия за вида си: физиономията му ме накара да гадая като що за личност се оформил,защото и изглеждаше отдавна откъснал се от прегръдката на мамичка,макар вероятността да живее все още на нейни начала.имах две предположения за него-че се вживява като единствен по рода си мачо и обичаше да се гаври с хората,които не му допадат и смята за по нисши.Нищожество,определено,особено след като ме измери с поглед така,непосредствено веднага щом поздрави бармана.Изглежда той така се казваше.
-Никак зле,Раян.На Стивън май много не му провървя с котенцета на масата при стълбите;от тук като го гледам,пламенно отправя молитви и друг да не сполучи.Разбирам го,не ще да се излага,човечецът-чух го как се оправда,намеквайки че плячката е твърде надута.-Раян и Джес се засмяха едновременно и стиснаха ръце в другарски поздрав,като Раян бутна в дланта на бармана банкното,която вероятно щеше да стигне и за бакшиш.Седях си със сведена глава,но долавях погледите йм върху мен с периферното си зрение.Това,което остана скрито от мен е,че двамата си разменяха безмълвни реплики по мой адрес.
-С какво да ги почерпя?Останах с впечатлението,че водката им се услади.Ха-ха.
И така питие за всяка една от дамите,замина като експресна доставка към масата им.Стана ми интересно да проследя как ще реагират въпросните и не се изненадах,че започнаха да поглъщат всичко,с което даваха зелена светлина на кретените отсреща.
-Ще желая още едно,от същото!-подвикнах на Джъстин,както чак сега,прочетох на гърдите му,а той ми даде знак да изчакам,защото в момента забъркваше коктейл на клиентелата,настанила се в другия край на бара.Според мен по-скоро сладичко си бъбрикаше с тях,но все още не ме дразнеше чак толкова много,така че го оставих да прави каквото си иска.Рано или късно щеше да ме обслужи.
-Склонен съм да изчакам.-подхвърлих,така че и той да ме чуе,а после реших да проверя какво става в компанията на Александра и изглежда точно навреме:самата се бе опътиля на сам,преправяйки си път покрай гърчещите се тела.Бързо отново наведох глава,спокоен че шапката ми служи като вярно прикритие,но всъщност единствено ми изигравеше лоша сега.
Потвърдих сведението си,че беше почитателка на водката,защото точно това отправи като поръчка към Джъсто-Досадника.По-скоро бих останал незабележим за нея ако лицето ми беше открито,нямаше да се постарае да го запомни и за да направи опит да завърже разговор с мен,или беше обърнала достатъчно,за да не внимава какви ги върши,или наистина бях грабнал интереса й.
-Нима смятате,че се крия?Аз си мислих,с нея съм точно обратното-по-лесен за откриване.-вече нямах избор,така че повдигнах козирката,защото щеше да е още по-мистериозно ако не открия път да завърже контакт с очите ми.Намирисваше ми,че г-жица Джеймс я влечаха потайностите.-Всъщност,бандата,ей там,от която получихте вече няколко жадни погледа,отправящи ви намеци,тази вечер е центъра на вниманието.Не ми се ще да им се пречкам,за това предпочетох да си стоя тук по ъглите...С шапка.
Обзе ме някакво чувство на свян,докато тя изучаваше чертите на лицето ми,каквото не мислех,че има място в подобен момент.Прочистих гърло,осъзнал,че дори не я поглеждам:нали вече отдавна се бях запознал с нейния външен вид и сега просто ми изскочи от акъла,че трябва поне да имитирам,че също се запознавам с нея.Не трябваше да давам и най-малки поводи за съмнения.
-Вие и вашата компания,събрахте погледите им веднага.-стиснах шишето между пръстите си,усещайки студенината на такова,току що,извадено от хладилника.-Щастливки

- По - скоро обратното на щастливки - отвърна Александра, поглеждайки към мъжа.
Ала в момента не можеше да види много добре лицето му. Само брадичката, устните и носа. Беше свикнала да гледа хората в очите, когато им говореше, за да може да разбере дали 'и казваха истината, когато 'и отговаряха или най - нахално я лъжеха в очите. Баба 'и я бе научила как да чете хората само с поглед в техните очи и жестовете им и Александра вече нямаше никакъв проблем да разбере дали някой я лъже или е искрен с нея. Ако беше първото, в много от случаите Алекс просто се правеше, че е повярвала и, че всичко е наред, докато не се стигнеше до нещо по - сериозно, от което както винаги тя и близките 'и патеха. А ако беше второто, ако някой всъщност 'и казваше истината, Александра определено щеше да остане приятно изненадана, защото почти всеки в живота 'и я лъжеше.
- Особено с такива момчета - добави тя. - Мислят си, че след като приемеш едно питие от тях или дори две и вече си тяхна. Определено им трябва конкуренция, така че по - добре си запазете шапката. Току - виж ще ги научили на урок - подсмихна се тя и погледна към момчетата от отсрещната страна на бара, които не спираха да намигват към нея, както и към приятелките 'и.
Странното беше, че тя, Лили, и останалите не бяха дошли тук за тях. Бяха дошли да се позабавляват по женски, да пийнат малко, да потанцуват и след това да се приберат, като на другата сутрин първото нещо, което да направят е, да кажат колко са се забавлявали, без дори да споменават момчетата, които без никакви проблеми са им пращали безплатни питиета. И да чуят клюки за тях и това колко надути са били, защото не са от онези момичета, които се натискат с всеки, който им купи нещо. Най - малкото водка.
Погледът 'и се обърна към масата, на която седяха приятелките 'и и видя, че продължаваха да си говорят и да се смеят, което само я зарадва. Най - хубавото беше, че изобщо не обръщаха внимание на момчетата от бара, които правеха всичко по силите си, за да привлекат вниманието им. Подсмихна се и се обърна към бара, тъй като все още не бе получила питието си. Точно тогава бармана донесе водката, която русокосата си бе поръчала, а под нея бе поставил снежно бяла салфетка. Александра повдигна чашата, докосна я до устните си и отпи една глътка. Течността се стече по гърлото 'и, парейки я приятно. Точно както веднъж се бе опарила с водката на дядо 'и, мислейки я за вода, след като бе опитала една гозба от трапезарията преди всички да са седнали. Спомняше си този ден сякаш беше вчера. Както винаги нямаше търпение да опита поредната вкусотия, приготвена от бабчето 'и, ала не беше позволено да се опитва нищо от тези вкусотии, които само чакаха някой да им се нахвърли, докато всички не бяха седнали на масата. А баща 'и както винаги закъсняваше, така че всички се бяха насъбрали във всекидневната, чакайки го. Само малката Александра се бе промъкнала тайно в трапезарията. Видя отрупаната с гозби с маса и не можеше да устои на изкушението. Взе първото нещо, което видя пред очите си, а това беше люта червена чушка, сложена за украса за едно ястие. Отхапа голямо парче и в следващия миг започна да крещи от парещото чувство. Отиде във всекидневната, където всички се чудеха какво става, докато малката не спираше да прави вятър с ръка към изплезения език. Съзря чаша с призрачна течност в нея, която много 'и напомняше вода и преди дядо 'и да осъзнае малката я взе от ръцете му и отпи глътка.
Може би това бе причината Александра да си поръча водка. За да може да си спомни всички тези моменти със семейството 'и преди да бъде избито или чак на другия континент, толкова далеч от нея.
- Колко грубо от моя страна - каза тя и подаде ръката си към мъжа. - Аз съм Александра - усмихна се.

Александра се мръщеше над факта,че се затруднява да види лицето ми,но нека се сърди на себе си,защото незнам какво очакваше след като още в първата минута ме заговаряше.Човек с вид като моя в този момент,намекваше на околните,че не иска да бъде забелязван,а те сякаш не разбрали дискретността ми,на пук търсеха пътища да ме променят намеренията ми.Например,всичко започна с бармана Джъстин.
Е,и момичето си имаше своя стратегия и за да проработи,реши да скъси дистанцията помежду ни,а какъв по-добър начин от самото запознанство?Дори се сепна на себе си,че не го е направила по-рано и идвайки на бара,не е започнала разговора именно с това.Добавих още едно плюсче в графата с впечатленията,оказвайки се,че проличават точни маниери и качествено възпитание,което беше получила преди да отлети от родното гнездо.
Мразех неистово да опирам до догадки и цялото ми съзнание се разтърси от недоволство и раздразнение,че пак се е стигнало до там-да предполагам.Очевидно,че г-жица Джеймс е в опасност,щом бях назначен за нейна почти сянка,защото,едва ли не,работата ми изискваше да не се отделям от нея постоянно.Разбира се,това ми костваше много и беше на път да ми отнеме всичко,ако просто не приемех,че не издържам и я оставях най-често,когато настанеше време да спи;смятах,че нощните часове са безопасни,стига да се намира в топлото си легло,зад здраво залостените врати на апартамента й(вярвате или не,трябваше сам да се уверя в това и да,ключалката беше сигурно,а и отвъд дървото се затваряше и с резе).В това време,единственото,което можех да подаря на себе си,и аз прекарвах в сън: нямах много приятели,напоследък започвах да усещам хладината,с която се отчуждавахме и може би само Агнес-привиилигерованото 22-годишно момиче,продължаваше да не се отказва,дори свободното ми,дори не запазено за отделяне на нея,време,да се топеше с всеки изминат ден.Знаех,че тя по-скоро се опитваше да разбере какви ги върша и в какво съм се забъркал,разбира се,и по всякакъв начин се стараех опитите й да узнае,да удрят на камък.
Едно е сигурно: младата Александра ми беше толкова чужда,което никак нямаше да улесни приносът към съхраняването на живота й.Добре де,трябва да призная,че в последните няколко дни,наистина отбелязах някакъв напредък и научавах онова,което позволяваха възможностите за опознаване някому от разстояние.
-Носите красиво име.-след предостатъчно пазено мълчание,отвърнах.Не исках да звуча благо и мотивирано,единствено,за да й втълпя,че не съм подходящата компания или пък заинтересован,какъвто бях,но наложително трябваше да приякрия.Мислех,че ще е по-добре да не позволявам на този момент да се случи,тъй като го намирах за твърде рано и той несъмнено беше отреден за по-нататъчно бъдеще.-Простете,но не бива да се оставяте да бъдете подвеждани толкова лесно.Нима повярвахте,че не съм като господата отсреща?Кое ви накара?Може би щях да започна шедро да ви черпя с питиета,когато те се откажеха.Или пък,нямам пари и грозно богохулствам и проклинам,търсейки друг начин да пипна момичето с шикозната черна рокля.А щом ми омръзнеше,можех да мина на вас.
Подхилкнах се,постигайки стремежа да зърна уплаха в очите й.Тъй като си пролича,че всичко беше опит за някаква гадна шега,обекта на усилията ми,едва ли не,не ме фрасна.Искаше да го направи...с чантичката си.Смехът й трябваше да надвие скоро,защото в противен случай не бих се измъкнал.
-М-О-ля.-извисих глас и размахах показалец,в знак на важността,на предстоящото ми изказване.-Казвам се Андрю.Държа да отбележа преди да сте ме нарекли с други имена.На път щяхте да ми лепнете ТЪПАК...Или пък СВИНЯ."Свиня" ли щеше да бъде?
Намигнах й и се усмихнах,все така играейки с бутилката в ръцете си.

пп: извинявай за забавеното получаване на отговор :-S