Chervilo Club.

-Мале,маленце.
Ще си речете и вие и тези,които ме отминаваха забързани или пък не чак толкова големи мераклии да се прибират вкъщи ,"Този пък е толкова самовлюбен,че вероятно не му стига да го чува от околните.А е красив,но от поведението му си личи,че претендира с и разчита силно на това.".Бях спрял.
Взирах се в отражението си на една от булевардните витрини и не мога да отрека,че се наслаждавах на онова,което виждах.Наредих си да се отдръпна от там незабавно,защото започвах да разсъждавам по начина,с който си помисли за мен задминалия ме преди секундичка господин,а и онзи преди него...Какво,знаех че съществуването ми отдавна се беше превърнало в нечисто,след като душата ми беше окована към дяволския олтар,понякога обаче изпадах в състояния,които ме караха да се питам,нима е възможно някой да живее по този начин.Що повече ми носеше това от няколко оргазма,пагубна безпаметност на вечерни и късни часове в мъгла алкохолна или стремежът изобщо за гаврата с тялото ми?Само един извратен човек можеше да си поръчва подобни и да стига чак до там.Но за разлика от начина,по който се отдаваха останалите милярди души на планетата,аз винаги изживявах всичко,оставяйки се само на необикновеното и неземно,както го наричах:не мога да ви кажа дали изобщо може да се твърди,че е неземно,ама имам в предвид,че винаги се гмурках и към най-отдалечените кътчета,стига там да ме чака достойното само за боговете.
Оставих мисълта,за старанието си да се докарам,нима можеше да изглеждам иначе,след като освен да се натряскам,може би щях и да ловувам днес,нощта на 11 октомври срещи 12-ти.Пристъпих напред,сливайки се с останалите чакащи за ред да влязат в "Червило";силно ми се щеше да не оставам чак толкова незабележим,нали,все пак...Когато колоната напредна и щяха да ме пуснат вътре,заедно с една група добре изпипани мадмоазелки,мазно се усмихнах на горилата:разпозна ме,след като много пъти бях ставал първопричина фиркани рогоносци да избухват,защото "верните" им са се изпуснали,че преди малко сме се заиграли при тоалетните.
-Не си забравил за условията,при които ще те пусна вътре,нали?
Захилих се,сякаш вече бях пиян,което ако не внимавах,щеше да ми изиграе лоша шега.Какво да правя след като ми беше толкова смешен,но той трябваше да си мисли,че така реагирам на до болка познатите му предупреждения,а всъщност да се присмивах на него.
-Все пак съм ги писал най-малко 341 пъти в тетрадка.Хайде,ще влизам с тези госпожици.Как сте..?
Вероятно си мислите,говорил за предишните си премеждия,нощта на 11-ти срещу 12 октомври няма да е с нещо по-различна,аз самия няма от къде да знам,вампир с дарба съм,ама такава,която ми е полезна най-често,когато се налага да бягам,но имах някакво предчувствие,обикновенно,каквото изпитваха и хората понякога.Останах настръхнал и след пресушената бутилка с водка,което беше едва началото.

Излизах през вратата и пак се връщах и сигурно вече бях направил това 10 пъти,но ясно е,че нямах спирка: необикновенния ми организъм имаше толкова енергия,която най-вероятно неможеше да ме предаде и да ме накара да грохна току така.Разочаровах се,когато компанията ми,изплези език буквално и сложи край на вечерта си,лискайки бълвоч в тоалетната.
-Някой изглежда днес не е хапвал спанак,бил той на кюфтета или салата.Попай хапва зелената сладост и има енергия за два дни напред..Ха!Мерси,че ме изоставяш,кукло...-отбелязах иронично,не че онази можеше да ме чуе-заспа както си беше надвесена над фаянсовото клекало.
Впоследствие реших,че няма да се заседявам с едно момиче,тъй като и без това щеше нейното присъствие да ми дотегне,както обикновенно се случваше след първия половин час.Исках само едно,но щях да стана твърде подозрителен ако директно премина на частта с получаването,а и несъмнено вече щяха да са ме изхвърлили при подобни действия.Жадувах за какъвто и да е вид екстази,което да глътна с питието си,искаше ми се и да шмръкна малко сладост,ама проверките тази вечер кипяха с пълна сила и рискът беше много по-голям.
Останал сам,с намерението да променя това в най-кратък период от време,ето ме,пак минах през вратата и се отзовах в самия център,където кипеше купона-тук плячката кълвеше и мисля,че на дансига все още не си бях опитал късмета.Тъкмо,обаче,се запътих натам и по средата нещо ме накара рязко да се установя на място,протърквайки шикозните си обувки в пода отдолу;въпросния пробляскваше в разноцветни цветове и предразполагаше посетителите към още по-забавана атмосфера.
Какво видях ли?!Почувствах онази смразяваща тръпка,като че ме шибна ледено студен вятър в лицето или също такава струйка вода ме заля и ужасен мога да споделя,че ме завладя неочакван страх.Не разбирах,що за стъписване ми стигна до главата сега,като насреща ми стоеше просто привлекателна жена,която можеше да бъде една от онези,върху които да се разпиша тази вечер!Но не!Не,не,не.Когато мозъкът ми възвърна способността да възпроизвежда трезва информация,си помисли че ще е най-добре да се разминем и да се отдалеча другия край на клуба незабавно.Заляха ме и други въпроси и тревоги,като защо ми въздействаше така присъствието и усмивката на тъмночервените устни на непознатата,а проследявайки дръпването й от цигарата ме осени и напълно възможно предположение.Нищо чудно в тази секунда,страховитата и същевременно с това неустоимо красива жена,да беше впрегнала всичките си усилия и да си играеше с емоциите ми.В,по предполагаемост,свръхестествената имаше нещо дяволско.
Не успях да отвърна на подканващия й поглед,изрично си наредих да не го правя по-скоро и понечих да отмина.В същия момент разбрах,че наистина жената очакваше между нас да се завърже разговор и не си въобразявах;усетих,че нямаше да ме пусне.
-Простете,познаваме ли се?