Pacific Beach.

Заглавие: Pacific Beach. Пет Авг 10, 2012 4:32 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Vampire Брой мнения : 23 Join date : 12.08.2012

След като доста време живях в Мистик Фолс реших да се върна в родната Италия.Там бях прекарал част от детството си и за това се връщах често там.Просто имах доста спомени.Като цяло Верона бе приятно градче...тихо, спокойно.С далеч по-малко свръхестествени същества.Нещо, което не можеше да се каже за Мистик Фолс.Там сякаш бе свърталището на всички вампири, демони и други същества.Всеки от тях пътуваше доста и в крайна сметка все се връщаше там.Както и аз...Мистик Фолс може да се каже, че е единственото място, където мога да се чувствам у дома си.Пътувал съм доста, просто защото ми се налага.След няколко години хората започват да забелязват, че не остарявам и трябваше да замина.Обиколил съм целия свят, видял съм много красиви места, но само Мистик Фолс го чувствах като мой дом.
За това и реших да се върна отново тук.Събрах си багажа и с първия полет заминах.Докато стигна до семейна къща на Салваторе разгледах градчето.Изобщо не се бе променило.Същите хора, същите навици, същото забързано ежедневие и да...вампирите.Явно това бе единствената промяна - станали са повече...доста повече.Голяма част от тях ги виждах за пръв път.След като стигнах до къщата влязох вътре и се разходих.Нямаше никой.Нито брат ми, нито чичо ми бяха там.Качих се в стаята си и оставих багажа си на леглото, след което го разопаковах.Имах намерение да поостана за по-дълго.След като приключих с разопаковането реших да отида на любимото ми място в Мистик Фолс - Pacific Beach.Невероятен усамотен плаж.Без досадници, без дрогирани младежи...перфектното място за почивка.Тръгнах да се разхождам по брега.Слънцето грееше ярко и се отразяваше във водата.Добре, че имах пръстен, който да ме предпазва от него, иначе досега да съм станал на прах и да съм се разпръснал из целия този пясък.Вълните се плискаха в краката ми и усещах топлата вода.Времето бе идеално за плуване.Точно когато реших да вляза във водата видях срещу мен да върви познат силует.Силует на жена.Но как? Изобщо възможно ли е? Тя трабваше да е мъртва, а сега е тук...Не, не...не може да е тя.Останах на мястото си, а жената се приближаваше все повече към мен.Вече беше на такова разстояние, че нямаше как да я объркам, това бе Катрин.Жената, която използва мен и брат ми толкова много години.Когато я хванаха се опитахме да я спасим, но тогава ни убиха.Уби ни собствения ни баща...От тогава и ние се превърнахме във вампири и до ден днешен брат ми още не ми е простил за това, че го накарах да пие човешка кръв.Той не искаше да завърши трансформацията, но просто нямаше как да го оставя да умре.Не можех...Тогава той реши да тръгне да търси Катрин.Искаше да я намери преди да я убият, но както виждам си е губил времето.Тя не е имала нужда от помощ...
Пристъпих няколко крачки напред и спрях пред нея.
- Катрин? Ти не си ли...ъм...мъртва...? - Що за въпрос бе това, по всичко личи, че някак се е спасила...но как? Трябваше да разбера.

Заглавие: Re: Pacific Beach. Чет Авг 16, 2012 10:23 pm

Париж, Ню Йорк, Чикаго, Лондон, Детройт, Токио, Рим, Милано, Флоренция, бях пътувала толкова много, че можеше да се каже, че бях обиколила света, единственото място, на което не посмях да се върна бе родината ми. Имаше прекалено много спомени, които не исках да си спомням, за да се върна там, не можеш и не исках никога повече да се върна в България. От няколко дни бях в Мистик Фолс, но се стараех да не привличам вниманието върху себе си, затова се криех, но съвсем скоро това щеше да приключи и аз щях да обявя завръщането си както подобава, а Стефан и Деймън определено щяха да бъдат изненадани от внезапната ми поява. Нямах търпение да ги видя, бяха ми липсвали през всичките тези години. Е, единият ми бе липсвал повече и затова го бях следила, но това нямаше значение сега, беше минало и щеше да си остане такова.
Настаних се в една къща близо до града, мястото бе уединено и спокойно, почти не привличаше внимание, а аз имах нужда от това, засега. Беше ми скучно, обикалях из голямата празна къща като призрак, търсейки нещо интересно, но уви така и не намирах, затова реших да изляза. Щях да отида на някое усамотено местенце, на което нямаше да се срещна със Стефан или пък с Деймън, а идеалното място за това бе Pacific Beach. Излязох от къщата и се запътих натам, докато минавах през улиците на града се чувства толкова незначителна, явно всички ме мислеха за глупава ми двойничка Елена. Мистик Фолс не се беше променил, все още бе онова скучно малко градче, което познавах толкова добре, единствената промяна може би бе броят на вампирите в града, но това никак не ме тревожеше, беше хубаво, когато има повече вампири наоколо, а вероятно познавах доста от тях. Нови съюзници, нови играчки и нови врагове, щеше да има по малко от всички, разбира се само ако реша да остана в Мистик Фолс, иначе щях да бъда просто кучката, която ги принуждаваше да правят каквото тя иска. Обичах нещата да стават по моя начин и това бе всеизвестен факт, сега исках да си върна Стефан и Деймън и нямаше да се откажа преди да го направя, бях готова на всичко, за да си ги върна. Неусетно бях стигнало до плажа, свалих обувките си и тръгнах по брега, а водата се плискаше в краката ми. Срещу мен вървеше някакъв мъж, не му обърнах особено голямо внимание, докато не се приближи още, а погледът му се прикова в мен, гледаше ме сякаш съм някакъв призрак. Добре де, не бях планирала да се срещнем толкова скоро, но това може би беше някакъв знак от съдбата, знак, че трябва да сме заедно или нещо подобно.
- Здравей, Стефан. - промълвих тихо, игнорирайки въпроса му, бе очевидно, че не съм мъртва, така че нямаше смисъл да му отговарям. Самодоволната усмивка заигра на устните ми, той никак не се беше променил, все още бе онова наивно момче с единствената разлика, че сега не можех да го манипулирам както преди, но щом не можех по един начин- щях да намеря друг. Стефан Салваторе - единственият, които никога не може да ме обикне за разлика от брат си, той не ме обичаше истински, аз му влияех, за да мисли, че е влюбен в мен, а аз като пълна глупачка си бях позволила да се влюбя в него. Защо? Защо от всички мъже бях избрала точно този, които не ме обичаше наистина? Винаги съм получавала това, което искам, всеки мъж, които исках беше мой, докато не се появи Стефан, превърна се в единственият, които не можах да накарам да се влюби в мен наистина, а това беше жалко, можехме да сме толкова щастливи заедно. Тръснах леко главата си на една страна, не му беше времето да се унасям в размисли за нас двамата.
- Кога се върна? И по-важният въпрос, защо се върна Стефан? - усмихнах се едва забележимо, гледайки го изпитателно, бях сигурна, че причината той да се върне е Елена. Това глупаво момиченце ме вбесяваше, нямах търпение Клаус да я убие, за да се отърва от нея веднъж завинаги и тогава Стефан и Деймън щяха да бъдат само мои. Не можех да отрека, че тази мисъл ми бе особено приятна, бях прекарала доста време мечтаейки как отново щяхме да бъдем тримата заедно и сега, когато бях толкова близо до целта си нямаше да се спра пред нищо.

» Beach Volleyball.
» The Beach Rocks.
» Beach Boardwalk.
» Palm Beach.
» Paradise Beach.