Prada.

Заглавие: Prada. Пет Авг 10, 2012 3:58 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Заглавие: Re: Prada. Пон Авг 13, 2012 7:25 pm

Прохладният бриз издуха дългата ми коса в лицето ми, напомняне от майката природа, че скоро щеше да дойде есента и това щеше да се случва доста често. Лятото все още не си бе отишло и имаше още време, докато това се случи, но мисълта за това някак си ме натъжаваше. Беше любимият ми сезон, чувствах се толкова свободна и жива, а съвсем скоро това щеше да престане, отново трябваше да започна да ходя на училище и да се преструвам на нормално момиче, каквото всъщност не бях. Беше толкова отегчително, бях завършила гимназия поне двадесет пъти, но всеки пък щом реша да се задържа на едно място за повече време се записвах и отново изживявах това мъчение. Мъчение - тази дума описваше идеално гимназията, глупави тестове, разглезени момичета, мислещи единствено за външния си вид, популярните момчета, които искат само секс и досадните учители, които следят всяко твое действие, понякога ми се искаше просто да избягам от всичко това. Беше интересно защо се подлагах на това отново и отново, може би на една малка част от мен това й харесваше и затова го изживявах отново и отново, но това бе просто една година, след това завършвах и всичко приключваше, докато не се преместя в друг град и не започна отново. Тялото ми не остаряваше, изминаха толкова много години откакто съм в него, а то изглеждаше все така младо и красиво, изглеждаше като същото осемнадесет годишно момиче, каквото бе през 1894 преди да взема това тяло. Някога си бях помислила да го сменя, но тaзи мисъл бе заличена от съзнанието ми след време, бях се привързала към това тяло и не смятах да го сменям, само в него се чувствах добре.
Вървях бавно по една от улиците на града, косата ми небрежно разпиляна около главата ми благодарение на лекия вятър, но това не ме притесняваше, външният вид не бе най-важното за мен, въпреки че често прекарвах часове пред огледалото. Преди бях изумена от момичета, които мислят само за външния си вид, не ги разбирах тогава, не можех да ги разбера и сега, може би това бе най-добрата част от същността им и затова й обръщаха толкова голямо внимание, а може би просто бяха прекалено самовлюбени. Не знаех. Рядко се случваше да обърна внимание на човешко същество, но трябваше да призная че някой от тях наистина бяха очарователни, а други ми се виждаха смешни и глупави като момичетата които мислят само за външността си. Някога и аз бях такава млада, наивна и глупава, интересувах се само от външността и забавленията, точно затова бях избрала това тяло, но с времето осъзнах, че има много по-важни неща. Какво бе външният вид? Просто една черупка. Всеки можеше да види как изглеждах отвън, но това, което се крие зад тази красива черупка имаше много по-голямо значение от това което бе отвън.
Все още унесена в мислите си влязох в молa. Някой бе казал, че пазаруване е най-доброто лекарство, а аз имах нужда от лекарство против скуката, която ме преследваше откакто бях пристигнала в града. Мистик Фолс се бе оказал по-скучен отколкото предполагах, че ще бъде, но сега това бе домът ми и трябваше да свикна с него. Отминах няколко магазини за дрехи, докато накрая не влязох в един. Нямаше много хора освен мен, което беше хубаво, не обичах претъпканите места. Вместо от някоя дреха вниманието ми бе привлечено от някаква жена, която разглеждаше изискана черна рокля и сякаш се опитваше да прецени дали би й отивала, преди още да я е пробвала. Приближих се към нея.
- Ще ти отива... - казах на непозната, а след това се загледах в лицето й за известно време. Може би я бях стреснала, едва ли й се случваше често напълно непозната да й казва какво би й отивало, но нали все пак трябваше да я заговоря някак?!
- Аз съм Лорейн. - подадох едната си ръка на непозната, а след това се усмихнах. По-принцип не бях много общителна и рядко започвах разговор първа, но нещо в тази жена ме бе привлекло, беше някак...специална.