[You must be registered and logged in to see this link.]-Миранда Роуз Евънсийн. Известна като Миранда Евънс.Приятелите иʼ я наричат Ева или Ан,някой и Мир. На седемнадесет е и се е преместила преди седмица от Париж. Не е напълно сигурно,но се говори,че е отишла в Мистик Фолс.
-Защо ми казахте това,сър?-поинтересува се жената,която стоеше с изпънат гръб на стола и стичаща се по облегалката медено руса коса.
Мъжът,който не знайно защо иʼ наподобяваше на Шерлок Хоумс,излязъл от детективския си филм, изненадващо се завъртя и след миг лицето му бе на сантиметри от нейното.
-Защото тя ви е дъщеря,драга ми Ела.
Жената го погледна с огулемени от изненада очи.Откъде можеше да знае това? Тя бе изоставила момичето само ден след като го бе родила. Просто беше казала как ще се казва и после се бе изпарила. Не успя да издържи погледа му и сведе глава.
-Откъде...Откъде знаете?
-Откакто се роди не съм я изпускал от поглед.Знам за способностите иʼ.Знам,че е вещица.Знам всичко за нея,освен за родителите иʼ и две от годините иʼ в сиропиталището. Разкажете ми,Елизабет.
И той седна до нея обхождайки лицето иʼ с очи.Сянка сякаш премина през него.Поколеба се,но след няколко минути започна.И двамата забравиха всякакви официалности,въпреки че се познаваха от няколко часа-тази сутрин мъжът бе доъшл в къщата на госпожата,беше се представил и чак след час любезни разговори стигнаха до важната част.
-Бях на седемнадесет,когато забременях. Бях изплашена.Баща иʼ бе гаджето ми от гимназията. Щом родителите ми разбраха,че съм бременна стана страшен скандал.Изгониха ме от къщи.Не можех да отседна у Браян,гаджето ми, защото родителите му не му даваха.Затова отидох у Мери,най-добрата ми приятелка. Седмица преди да родя с Браян се разделихме. Бях съсипана. Родих Миранда в най-близката болница.Цял ден я гледах,радвах иʼ се.Знаех,че повече няма да я видя.Казах иʼ трите имена и на сутринта с помощта на магия избягах.Заживях в Австралия. През шест седем месеца получавах сведения за дъщеря си от един добър приятел в сиропиталището. Била в добро здраве.След две годишна възраст започнала да общува с другите деца.На четири я осиновили,но след шест месеца пак била в приют,но не разбрах причината.И това знам.После научих нещо за нея вече когато бе навършила единадесет. Три години била в този приют,накрая я осиновила някаква самотна майка и живеела с нея и сина иʼ. И до тук знам.
Настъпи кратко мълчание.Сълзи се стичаха по лицето на жената. Накрая мъжът,който,впрочем се казваше Джонатан, наруши мълчанието първо с кратко покашляне, след това попита:
-Искаш ли да знаеш как е тя сега?
-Да.Сега е на седемнадесет... родих я на 16 юли, значи ги е навършила преди почти цял месец...
Джонатан сложи пръст на устните иʼ и сам започна да разказва историята на Миранда от там, откъдето бе стигнала Елизабет.
-Щом навършила петнайсет напуснала това семейство,защото се била влюбила в сина на жената и имали някаква странна връзка и накрая се намразили.Отишла да живее при нейна приятелка.Прекарала там около година, после си наела квартира и започнала работа,въпреки,че била само на шестнайсет.Тогава проявила за първи път вещерските си способности,но не обърнала голямо внимание... Сега е на седемнадесет и знае,че е вещица,но не знае,че я следях.Пропуснах ли да спомена,че квартирата е в Париж? Преди седмица е напуснала квартирата и се е преместила.От тогава не знаем къде е и как е.Видях я преди девет дни.А искаш ли да знаеш как изглежда?
Лека усмивка се появи на лицето на жената и тя се понамести на стола. Естествено,че искаше.Вътре в себе си знаеше,че ще прилича на Браян. А дали той се бе сетил за детето си?Само му бе звъннала,преди да избяга,за да му каже,че има дъщеричка на име Миранда и това беше. Тръсна глава и погледна Джонатан.
-Искам.
-Висока,слаба,красива. Има бели хубави зъби,прекрасна усмивка. Косата иʼ е руса.Беше дълга,но преди няколко месеца я отряза, о, и е права и гладка.Очите иʼ са светло кафяви, а кожата бяла и без несъвършенства. Едно младо красиво момиче.А по характер...Смела,добра,малко инатлива,забавна,весела и решителна.Винаги е готова да помогне на този,който заслужава, но и отмъщава много добре и често жестоко.Интересна натура е.Заслужава си човек да я познава.Наистина си заслужава.Трябва да се гордеете с нея.Изживя толкова много и не се предаде и не загуби вярата и добротата си.А и е наистина силна вещица, само да овладее напълно способностите си и ще може да победи всеки и да прави каквото си поиска.
-Моето момиче.Естествено,че се гордея с нея.Сигурно прилича на баща си.Прилича на него,нали?
-Не.Има твоята усмивка и красота.Може би само очите са негови и някой черти на лицето. –отвърна мъжът,взирайки се в искрящо сините иʼ очи. –Вече не я следя.Мисля,че може да се справи сама,нали?
-Не ви разбирам.За какво тогава сте я следяли през всичките тези години?
Мъжът въздъхна и накрая си призна всичко.
-Заради Браян.Той беше уверен,че ще наследи вашите вещерски сили.И искаше да знае как е дъщеря му. Но Браян почина.Преди седмица,точно когато дъщеря му се качи в самолета.Паднал от седмия етаж.Не знам точно как е станало.Просот разбрах,че няма смисъл да продължавам.
-Браян е мъртъв?- едва изрече Елизабет и погледна Джон с очи пълни с ужас.
Не.Не.Не и моят Браян, рече си тя наум,но знаеше,че е истина.Единствената иʼ любов беше мъртва.
-Съжалявам.
Около половин час просто не говореха. Ела седеше и плачеше горчиво,а мъжът гледаше през прозореца.Накрая жената стана и отиде до него.
-Искам само Миранда да е добре. Дано в Мистик Фолс намери щастието си. Моето силно момиче.Аз не бих се справила с всичко,а тя е успяла... Гордея се с нея.И баща иʼ се е гордял... Моето момиче.
Елизабет се усмихна през сълзи и впери поглед в далечината.
-Тя е някъде там.И заслужава да бъде щастлива...
А дали младата госпожица Евънсийн щеше да намери щастието си? Ела така и не разбра. Три дни след случая бе намерена мъртва.Самоубила се е,но причините са неизвестни.А Миранда тъкмо си купуваше къща в Мистик Фолс,без изобщо да подозира,че туко що е станала сирак.
Индекс 
