1864, балът в имението Салваторе

Колко хубаво бе,когато всички те смятаха за мъртъв. Бе по-лесно да убиваш длъжниците си,а когато знаеше,че има момиче досущ приличащо на теб беше и забавно да се правиш на нея. Шарлот,все пак,още не бе могла да забрави Майкълсън. Интригуваше я това дали той е разбрал,че тя е жива,но после си казваше,че бе по-добре Татяна да си остане мъртва завинаги.
- Катерина Петрова..Катерина Петрова.. - повтаряше си Шарлот ,докато слагаше обиците си. Малко по-натам на един диван стоеше привидна млад мъж с руси коси и гарваново черни очи,които кимаше всеки път щом тя изречеше името.
- Мразя тъмните цветове. - след което погледна към мъжът,които единствени извъртя очи. След което се изправи ,отиде до девойката и я притисна към себе си,замятайки част от къдриците й на страна. След това ръката му премина по лицето й и стигна до устните й.
- Но ти отиват,скъпа. Плюс това едва ли искаш някой да те разпознае. - проговори с дрезгав глас,а след това целуна устните й. Шарлот се подсмихна доволно. Обичаше когато някой й правеше комплименти,а Хенри определено бе спец в тези работи. Той бе нещо като нейната нова доверена играчка. Не бе й човек,а демон,което правеше удоволствието й още по-голямо. Демоните бяха много по-страстни от вампирите. След като се погледна последен път в огледалото тръгна към каретата си. По принцип тя не живееше тук в Мистик фолс. Живееше в по-южняшката част на Америка. струваха й се по-вкусни топли хора. Пътят не й се стори много дълъг,а веднага щом се шмугна в огромното имение започна да се оглежда за домакините. Хенри й бе казал,че Катерина обичала да си играе с тях ,дори била влюбена в тях,а Шарлот не можеше и да повярва. в крайна сметка момичетата Петрова можеха ли наистина да обичат и то един? Не вярваше. Любовта за нея бе загубена кауза. След това съзря едно чернокосо момче,придружено от едно пепеляво русо и зеленооко момче. Точно описани от Хенри,даже малко по-красиви в действителност. Шарлот бързо се скри,понеже все още не бе готова да се прави на най-новата си двойничка. Взе си едно питие и започна на ново да оглежда хората,докато дъхът й не секна. Видя Катерина,която се взираше право в нея,в сякаш гледаше в огледалото. Шарлот отново се подсмихна и за миг изчезна от погледа на Катерина и отиде до оркестъра на по-видимо място. Погледите им отново се засякоха и тя реши,че не бе любезно от нейна страна да не я поздрави.
- Катерина Петрова нали? - попита гордо брюнетката съвсем внимателно,обикаляйки я. Не бе удивена от приликата им,защото тя не бе първата двойничка която вижда. Не пък и не бе една от многото. Преди лично тя се бе грижила а тяхната смърт,защото не желаеше Клаус да използва нейната семейна линия,не му ли стигаше това,че тя се бе жертвала за него? Но с Катерина бе различно. Нея бе оставила жива и тя сама се бе досетила как да се оправи с Клаус.
- Не се ли тревожите,че Ник може да ви намери? Ако бях на ваше място щях да бъда по-внимателна. - допълни малко след това Татяна. Тонът й бе съвсем приятелски,но за секунди нещата можеха да се обърнат. Дори не се тревожеше,че хората забелязваха приликата им.

- Можете да се грижите за себе си? А от къде знаете,че не съм пратена от него и че във всеки един момент само с едно движение бих могла да направя така че да заспите ,а след това да ви занеса право в ръцете му? - попита брюнетката с още по-спокоен тон от преди. Въпреки че се опасяваше,че развеселената й физиономия издаваше съвсем различни намерение от по-горно казаните. изпи на екс прекрасното червено вино,което си бе наляла и остави прекрасно изваяната порцеланова чашка в един поднос.
- Извините,къде ли ами обноските днес. Татяна. Татяна Петрова,но предпочитам да ме наричат Шарлот. - продума отново и направи лек реверанс. След това погледът й отново се устреми към братята Салватор. като че ли преценяваше вкусът й за мъже. Дали Катерина й харесваше? Личеше си,че има онзи пламък в очите. Досущ като нейния.
- Имате хубав вкус за мъже и аз определено щях да се затрудня при избора. - каза малко след това с привидно по-весел тон. За нея всичко бе веселия. Убийствата,баловете,живота. Не бе сигурна,че веднага трябва да започне с хвалбите,с това че именно нейната кръв е помогнала за създаването на расата в която Катерина 'членуваше' вече доста време. Реши за сега да го запази за себе си. А и не бе хубаво да се хвалиш толкова много на непознати,макар че тя познаваше Кат.
- Един факт.. Ние никога не можеш да бъдем с един,сърцето ни не е направено за един,така че по-добре взимай и двамата. - смигна й съвсем лекичко,след което задигна още една чаша с вино и изчезна от погледна на Кат. Седна в една беседка на двора,поздравяваше различните непознати хора,които й кимваха с глава. Винаги когато си спомняше за онова семейство изпитваше смесени чувства. Мразеше ги и ги обичаше. Мразеше ги за това че я бяха отделили от детето й,завличайки я в тяхното проклятие. А ги обичаше защото.. може би все още бе влюбена в един от тях,макар че в повечето случай бе сигурна,че бърка любовта със страст. След известно време видя как госпожица Пиърс идваше към нея ,за да й прави компания или пък да й зададе куп въпроси. Щом се приближи достатъчно Шарлот възкликна :
- Компания! Колко хубаво! Тъкмо бе започнало да ми става самотно. - вече бе факт. Шарлот я харесваше. Не й приличаше на другите безпомощни момичета,които бе убила. След като бе тръгнала след непозната,която очевидно знае всичко за нея.

"Обещавам!' ,нашепна Шарлот в съзнанието на Катрин ,а след това се разсмя. Въпреки че щеше да е особено трудно. Но сега не й бе до това,а пък и имаше доста други играчки с които да се забавлява щом се върне у дома. Поклащаше уж изумено глава докато Катерина се опитваше да познае защо бе там. Смехът й отново се разнесе щом тя й каза,че смята Шарлот за поредната жертва на Клаус и че тя също бяга от него.
- Не бягам от него. Не искам да го виждам,той трябва да бяга от мен. - каза с най-спокойния тон които можеше да се докара от вампир в нейното положение. - Майка му използва моята кръв за да създаде твоята раса. Вампирите. Което ме прави стара колкото Клаус. - обясни веднага след това и отпи от виното. Потрепна,но не от горчивият вкус на отлежалото малцово вино,а от спомена за онази ужасна нощ. Майка им не бе права да се намесва в отношенията им.
- Бе нещо като наказание за всички. Имах дете от друг мъж.. преместих се в тяхното село и.. Клаус и Илайджа ме обикнаха. Аз също изпитах интерес към тях,но винаги се пазех,защото не исках детето ми да пострада. Те се караха за мен,биеха се,а майка им Естер не одобряваше. За това реши да жертва мен. Те ме мислят за мъртва. - говореше монотонно,в сякаш го разказваше за стотен път,а в същност доста рядко говореше за миналото си,почти никога ,но нали бяха един кръв,а й тя едва ли щеше да изтърчи до Клаус,за да му каже,че изгората му е жива и ,че е била спасена от баща му само и само за да е сигурен че ще има някой които да си отмъщава вместо него. Шарлот не бе му потърсила сметка още,но все някога щеше да стане. И когато станеше щеше да проличи кой бе по-жесток. Тя можеше да изглежда доста спокоен,весел човек,но тъмнината която се бе родила в нея онази нощ стоеше и нарастваше в нея.
- Имаше и други като нас.. той искаше да ги използва,но аз ги убих,спестих им мъките на които Клаус щеше да ги подложи. Теб обаче реших да не пипам,оказа се че сама си достигнала до решението.

Смехът на Шарлот отново се разнесе из околията. Дори този път бе започнала да пляска с ръце и едвам,едвам се успокои. Катерина наистина имаше чувство за хумор.
- Давай. На него не му пука дали съм жива или не. Имам внедрени мои хора в неговия най-близък кръг ,винаги съм няколко крачки преди него.. така че май аз съм тази която може да те предаде. - след това отново й смигна. След това въздъхна.
- Но според мен това не е живот. Постоянно да си обграден около служещи твои хора ,без никаква истинска страст. тръпка. Но се прежалих.. - след това погледна към Катерина. Момчетата Салватор за нея бяха тръпка,а тя нямаше такива чувства към играчките си.
- Истинската ти любов обаче,не е Стефан. - продължи малко след това,все още гледайки я изпитателно. Имаше си и доста свои черти,не бяха чисто еднакви.
- Стефан може да ти се представя за по-предан,но не е. Неговото е просто детско.. докато Деймън наистина е много хлътнал. - естествено,познаваше и тях много добре. Татяна обичаше да знае всичко за всеки преди да ги навести,защото меко казано,но обичаше изненадите.
- Женила съм се милион пъти,ала не съм виждала момче да ме гледа така както синеокия те гледа. - усмивката й бе станала малко по-натъжена. Тя отдавна бе престанала да търси този поглед у момчетата,след толкова много векове любовта вече й се виждаше като нещо болезнено и не толкова нужно.
- Като цяло любовта е загубена кауза. Според мен само мазохистите я боготворят. - пошегува се,а след това допи виното си и се изправи.
- Няма ли да отидеш при момчетата? Цял ден те чакаха с такова нетърпение.