Един не толкова лош кошмар.

Очите на Ася се притвориха почти мигновенно след като си легна в балдахинените завивки, сгушена като в пашкул. Веднага след това пред в съня и проблесна светлина. Трудно можеше да се определеи цвета на тази красива дъга от просто човешко око. Дори то да не беше съвсем човешко. Не след дълго мъгливата светлина се разсея и се появи въображаемото копие на Ася. Очите на копието се азшиипиха.
Беше облечена в...в.. кръв. Тялото, облято в кръв трепереше. Земята под краката и се разтвори и тя полутея надолу. С трясак се приземи на нещо твърдо и се чу леко ,,Хръс". Милиони копия я гледаха от всичко страни. Тя тя в хибяди различни рокли..дрехи. Изправи се и с радост забеляза, че сега вече не беше в кръв. По- лошо..огромна розова рокля с воали. А ня главата и висеше леко килната на една страна коронка със заплашителни размери. А под краката и, се чуваше леко хрущетене. Когато погледна надолу, видя отново своето отражение.
Писък.
Чу се пронизителен писък от устните на Ася. Затичаша с към края..към несъществуващия край на тези огледални отръжения. Притвори очи легна на едно нейно копия и се сгуши във воалите на роклята. А от очите и се спускаше една бистра сълза. Треперенето спря.
Отражението на реалната Ася, погледна грижовно към спящата кукла на стъкления под и се завъртя като влезе в едно огледалото и след това пропадна в нещо тъмно, стряшно ....
Мистериозно.
Лежеше на нещо твърдо и горещо. Изправи се и няколко пъти премигна с дългите си мигли за да си изясни картината. Изправи се изтупа, новата рокля.
Булченска.
А до нея беше грижливо изпуснат, букет от най- прекрасните и благоухани рози. Вдигна букате и се огледа. Беше сякаш в пустинята само дето посредата имаше магистрала. Нещо я тласна, да започне да тича с всички сили като събу тънките бели токчета и осещаше как по голите и стапала изникваха мехурчета от горещия асвалт. Най- накая се престраши да погледне назад. Зад нея тичаха конници с насочени към нея копия които крещяха като варвари.
Затвори очите си и се затича още по- силно. След това през котешкие си очи погледна отново . Сега не беше сред пустинята беше далеч о- хладно, но още я гонеха..сега я гонеха огромни коне. Беше на място с много къщи, но всичките призрачни и странни..безлюдни.
Най- накрая видя една в което светеше. Лекта светлина почти я заслепи. Влезе в порутената къща и затръшна с всичка сила врата. ПРед беше застанало друго момиче, което я гледаше с разширените си очи.
- Коя си ти? Коя съм аз? Къде съм? Кои са те? - погледна я Ася и преглътна тежка като гледаше през прозореца за конете.

Witch Брой мнения : 160 Join date : 09.08.2012

Изтощена от дългото ходене по апартаменти,който имаше намерение да купи,а и от факта,че няма достатъчно пари за собствен, веднага щом се прибра в хотела,реши да си ляга.Събу пантофките,махна диадемата от косата си,свали роклята и си легна без да облича пижама,ей така по бельо.Но не успя да заспи,колкото и да бе изморена,въртя се в леглото,под одеалата цял час.Накрая заспа тъкмо когато се готвеше да става и да хапва нещо от скука, странично легнала на леглото.
Попадна в обятията на съня.За разлика от вчера сънуваше,а не виждаше само черна мъгла.Истински шарен сън.
Бе на някакъв плаж,където видя някаква русокоса слаба жена, която някак приличаше на нея и иʼ изглеждаше позната.
-Коя си ти?-попита момичето и направи крачка към нея.
-Ела.
ʼМайка ми се казва Ела.ʼ помисли си Миранда.
-Мамо?-прошепна тя,а жената кимна в отговор.
Момичето изпита истинско щастие,каквото никога не бе изпитвала.Тъкмо щеше да се затича към майка си,когато изведнъж ято черни птици се спуснаха към тях двете и нападнаха майка иʼ.Миранда гледаше как те я нападат и раняват,обгръщат я и я скриват от погледа иʼ.И двете пищяха,но после изведнъж всичко започна да изчезна и последното което видя беше как птиците отнасят майка иʼ...
Миранда се събуди с писък,но бе толкова сънена и объркана,че не бе наясно къде е.Просто се сгуши под одеалата със сълзи на очи и за минута заспа.
Озова се в някаква къща.Странна,призрачна,прозрачна.Нямаше прозорци,но през отделни квадратчета се виждаше всичко.Мястото,на което бе попаднала бе зловещо,мрачно и плашещо.Чуваха се тропоти,сякаш цяло стадо антилопи галопира навън.Но Евънс се почувства така,сякаш тук иʼ е мястото.Стана от дървения стол и се огледа.Имаше червен огън и чайник подпрян на една пръчка до него.Момичето го взе и видя,че вътре има чай,топъл и хубав.Седна отново на стола,впери поглед през прозореца и тъкмо отпи от чая,когато странната врата на къщата се отвори и вътре влетя червенокосо момиче с булчинска рокля,а Миранда скочи на крака и пусна чайника.
- Коя си ти? Коя съм аз? Къде съм? Кои са те?-попита момичето и посочи към конете,който се виждаха през прозореца.
Значи не са антилопи, а са коне, рече си наум Ан.
-Не знам коя си ти и къде сме.Нито кои са те.Някакви коне,не им обръщай внимание.А аз...Аз съм Миранда.Само това знам.
После отново седна на люлеещият се стол и погледна надолу.Чайникът седеше във въздуха на сантиметър от земята,а чаят се въртеше вътре.Момичето посегна да го хване,но той изведнъж се обърна и течността се разля по земята.
-Странна работа.- рече си тя и се понамръщи. -Шантаво място,а?-добави тя към уплашеното момиче и се облегна назад.
Бе напълно спокойна,въпреки че не знаеше какво става,къде е и кое е това момиче.